Мария Лалева – запазена марка в съвременната ни литература

Днес в 18 часа в Градската художествена галерия в Благоевград ще бъде представена превърналата се в бестселър книга на Мария Лалева „Живот в скалите“, също и новата й, трета по ред  стихосбирка „Благословете Юда“.

   За „Живот в скалите“, един наистина литературен феномен за книжния пазар у нас от гледна точка на активните продажби, авторката казва, че е роман за въпросите и отговорите по житейския ни път. Той не се стреми да даде визия за бъдещето, а по-скоро анализира границите на вътрешните ни затвори, на нашите спирачки.

  Историята разказва за неизлечимо болна млада жена и малкият й син, които пристигат в стария Созопол. Там се запознават с интересни личности, които неусетно стават тяхно семейство - бивш актьор и настоящ пияница, благ и мъдър старец, борбена и импулсивна арменка, също ясновидката и гадателка баба Настасия.  От този момент животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо с любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещането за предопределеност. Умиращата Марина в романа е проводник на темата за смъртта и постепенно съзрява до смелостта да я приеме като стъпало, а не като край.

  За журналиста Георги Тошев „Живот в скалите“ е „усещане за красива книга“, както и „смела заявка за сериозна литературна интерпретация на човешките взаимоотношения и избори“.

  Ценителите на изящната словесност в града ще имат и възможността да се запознаят с последната стихосбирка на Мария Лалева, наречена „Благословете Юда“.

   „За тези, които живеят със стиховете й от „Личен архив” и „Не съм ви ближна” е единствено нетърпението да прочетат продължението на извечните теми, които Мария интерпретира по своя темпераментен и нетрадиционен начин, далеч от плачливите напъни и декларативни недомислици, извън общоприетите тълкувания на света около нас в неговата библейска предначертаност и ежедневните възторзи и падения.“ Това казва за новата творба на Лалева Маргарита Петкова,  поетеса и редактор на „Благословете Юда”.

  И още:„Лалева отдавна се е превърнала в запазена марка в съвременната ни литература. Тя има не само собствен ритъм и собствени рими, притежава разпознаваемата неповторимост на Поета, който с тънкия си усет за вечност знае „Колко е истински трудно и честно да си премерим човешкото” и че „на любовта й трябва тишина”, защото тя има „древни очи по рождение” и вижда как местата на ценностите се сменят и е много лесно да се заблудим, подмамени от фалшивото им лустро. Да, на нас ни трябва коректив. И Мария Лалева е такъв. Защото винаги първо пита за сребърниците. И нека всеки да си отговори. С вяра, колкото едно синапено зрънце“.