Д-р Баймакова: Инфектирани комари заразяват с вируса на Западнонилската треска.

Западнонилската треска – тема в месечното издание на рубриката „Инфекциозен навигатор с д-р Магдалена Баймакова“.

„Механизмът на заразяване с вируса на Западнонилската треска при хората става чрез ухапване от инфектирани комари.  Комарите се инфектират, когато се хранят от инфектирани птици. Цикълът, който поддържа трансмисията на вируса,  е кръговратът между птиците и комарите. За съжалените комарите, които са най-разпространените и ги имаме у нас, те крият тази опасност. Защото ние няма как да предвидим кой от тях носи вируса и дали това ухапване ще ни донесе инфектиране“ – това заяви специалистът-инфекционист от Военномедицинска академия – София д-р Баймакова.

  Основни симптоми и първи прояви на инфекцията:

„Хубавото при тази вирусна инфекция е, че в най-голям процент от случаите – около 80% от хората, които се инфектират,  не развиват клинична симптоматика. Т.е. ние се срещаме с вируса и продължаваме да живеем,  без да разберем. Около 20% от хората ще развият остро фебрилно състояние, лека грипоподобна симптоматика, която в този сезон е изключително трудно да бъде отдиференцирана от другите летни вируси, дори от COVID-19. Но това, което се характеризира като клинична картинаq са температура, главоболие, мускулно-ставни болки, възможно е да се появи гадене, повръщане. Много малък процент от хората, които се инфектират – 1 на 150 – развиват по-сериозни прояви със засягане на нервната система.“.

  Диагностициране:

„Трудно се диагностицира, защото по клинична картина тези, които ще имат симптоми – много малко от тях ще потърсят лекарска помощ, тъй като за няколко дни състоянието отминава, без да се изисква специфично лечение. Това, което впоследствие може да ни накара да се позамислим, е една последваща умора, слабост в крайниците, която се задържа продължително време. По клинична картина е много трудно да се постави диагноза – възможно е да се усъмним, и както при всички инфекции,  трябва да се направи етиологична диагностика – т.е. да направим такива специализирани изследвания, в които да търсим основно имунния отговор за среща с вируса – кръвна проба за установяване на антитела.“.

  По думите на д-р Баймакова всички възрастови групи могат да бъдат атакувани от тежката клинична форма на болестта. Но винаги възрастта и подлежащите имуносупресивни състояния са рискови за развитие на невроинвазивна форма със засягане на нервната система. Хората над 60 години с карцином, диабет, хипертония могат да бъдат по-рискови за неврологичните прояви. От тези, които ще развият невроинвазивната форма на болестта, при 1 от 10 тя завършва с летален изход.

  Превенция: