Празнуваме деня на Св. св. Константин и Елена

На 21 май е празникът на Св. св. Константин и Елена, почитани от  църквата като равноапостоли. Константин е първият официално признат християнски римски император. През 313 година, чрез Медиоланския едикт, издаден от Лициний и Константин Велики, християнството е обявено за равноправно на останалите религии. Благодарение на него престават гоненията срещу християните. Според някои източници, Константин изпратил в Йерусалим своята благочестива майка Елена, която вече била на 80 години, възлагайки ѝ да намери и пренесе християнски реликви.

Легендите разказват, че именно Елена посочила мястото, на което били открити три кръста, сред които бил и Светият кръст, на който бил разпнат Христос. По нейни указания и с нейни средства били построени няколко църкви – във Витлеем, на Елеонската планина и др. В България на този ден своя храмов празник отбелязват десетки църкви, някои от които са били култови места още в Ранното Средновековие. В Странджанско с иконата на светците танцуват своя огнен танц нестинарите, но те обикновено отбелязват празника на 3 юни, по стар стил. В останалите райони на страната съществуват различни обичаи, които се изпълняват на този ден. В някои селища кършат филизите на лозите, в други – извеждат ритуално стадата на паша, както това се прави на Гергьовден и пр.

Сред народните песни, посветени на Константин и Елена, особено интересни са образците от нестинарските села в Странджанско, които разказват истории, свързани със старинния обичай. Като „Тръгнали са свети Костадин и Елена“ в изпълнение на Манол Михайлов, в която светците отиват на гости при баба Нуна и баба Злата (легендарни нестинарки от село Българи, реално съществували личности). Сядат заедно на трапеза „хляб да ядат“ и се уговарят да се срещнат на „ден свети Костадин“, когато „гайдата засвири и тъпанът задумка“.