Д-р Баймакова: Хепатит А вирусна инфекция – ваксинопредотвратимата заплаха

Хепатит А  плъзна в 7 държави в Европа. Епидемиологичните и микробиологични данни сочат, че предаването е станало от човек на човек, а също така е възможно да е ставало и чрез замърсена храна. В месечното издание на рубриката „Инфекциозен навигатор с д-р Магдалена Баймакова“ на БНР-Радио Благоевград, заболяването коментира специалистът от Първа клиника по инфекциозни болести във Военномедицинска академия София.

  „Хепатит А е остро инфекциозно вирусно заболяване на черния дроб. Заболяване, при което основния механизъм на предаване е фекално-орален. Съответно пътищата, по които става инфектирането разделяме на хранителен, воден и контактно-битов. Какво означава всичко това за нас? Вирусът се съдържа в изпражненията от човек, който е инфектиран и боледува от хепатит А. Попадайки в околната среда съответно вирусните частици, съдържащи се в изпражненията заразяват вода, храна. По този начин ние, хората, консумирайки хранителни продукти или вода, които не са преминали през достатъчен контрол и са инфектирани с вируса, могат да ни заразят. Именно затова хората знаят, че този вирус наричаме още инфекция на мръсните ръце. При недобра хигиена, при неспазване мерките за обработка на храна и вода можем да се инфектираме. За новите случаи в европейските страни, които се съобщават, е всъщност възможността за предаване по контактен път. Тук се има предвид при рискови сексуални контакти. Рискови групи са мъжете, които правят секс с мъже, анален и орален секс – това са един  от механизмите за предаване на вируса. Рискови  групи, които могат да бъдат инфектирани с вируса от една страна са хората в домакинството – когато се грижим за болно дете, болен човек, отделящи с изпражненията си вируса, който попада в околната среда и ако не спазваме достатъчна хигиена в дома, може да се инфектираме. От друга страна сексуалните контакти, хората, употребяващи венозни наркотици също могат да се инфектират. Това се има предвид при предаване на вируса от човек на човек“.

     Д-р Баймакова посочи и клиничните характеристики и симптомите на заболяването. „При хепатит А в голяма част от случаите няма симптоми – т.е. ние боледуваме, инфектираме се, предаваме вируса и можем да заразим останалите хора, но не развиваме клинична картина.  Лош вариант е ако е налице  развитие на симптоматиката, но без период на пожълтяване, а само леки грипоподобни симптоми. Това са другите основни разпространители на заразата, защото те изкарват болестта на крак, не се диагностицират. Но класическите симптоми, които основно наблюдаваме при децата са температура, болки в стомаха, общо неразположение, слабост, силна умора, безсилие, гадене, повръщане, болки по ставите. Периодът на пожълтяване е класически и най-често се забелязва от близките на пациента, неговото семейство. Той ще забележи, че урината му е станала тъмна, промяна в цвета на изпражненията. Пациентите тогава тръгват да търсят лекарска помощ, но до този  момент на пожълтяване, те вече са били активно заразни и са отделяли патогена. Но трябва да се има предвид, че голяма част от тях остават безсимптомни. Рискови са лицата над 50 години, при които заболяването може да протече по-тежко и да се наложи хоспитализация“.

  Специалистът от ВМА коментира и терапията, която се прилага при лечение на Хепатит А. Основният принцип е изолацията и постелния режим – много важно е тялото да бъде в покой, болният да отпочива, да се възстановява. „По отношение терапевтичното поведение, за съжаление няма конкретно лекарство, което да действа директно на вируса. Няма т.нар. противовирусни лекарства, които да са ефективни  срещу хепатит А. Ние действаме с медикаменти, с които да овладеем симптомите, патогенетичното възстановяване, възстановяването на черния дроб. Тези, които са в по-тежка клинична форма ще бъдат хоспитализирани, ще бъдат на венозни инфузии с глюкозни разтвори. Възможно е да се дават медикаменти за облекчаване на болките в стомаха и температурата. Има и една група –т.нар. хепатопротектори, които намират място в лечебния процес, те са голяма група от медикаменти, които да подпомогнат възстановяването и в по-голяма част от случаите се налага да се пият по-продължително след изписването на болния. За тази болест важно е да се знае, че боледуването е продължително, не минава за ден-два. Напротив – постепенно се развива грипоподобната симптоматика, пожълтяването, възможно е да се боледува от 2 до 7 седмици. Най-често до 2 месеца, но има случаи и до 6-тия месец  има общи неразположения и отклонения в чернодробните показатели. Но хубавото е, че болестта се преодолява, няма опасност да хронифицира, но хората, които имат подлежащи хронични чернодробни заболявания и възрастните – те са по-рискови за по-тежко протичане и е възможно да настъпят тежките клинични форми на болестта“.

  По отношение хранителния режим д-р Баймакова посочи, че не се прилагат строги диети, но храната трябва да бъде по-лека и щадяща, да се избягват тежките и мазни храни. Най-често храната трябва да бъде варена или приготвена на пара, да се избягва пържено, люто, пикантни храни,  газирани напитки.

  Препоръките и са да се спазват хигиенните норми, които основно се нарушават през ваканционните периоди от годината. „Друго, което е важно освен хранителните навици е и добрата лична хигиена, половата култура и използването на съответните предпазни средства при полов акт. Важно е да се знае, че има ваксина за този хепатит А. Апелът е към рисковите групи да се ваксинират. Хора, които са били в контакт с инфектирано лице, възможно най-бързо трябва да се консултират със специалист. Това са мерките за превенция и профилактика“.