Въглищната реформа в България – необходимост и последствия

В края на миналата седмица народните представители гласуваха предложението на Комисията по енергетика, парламентът да задължи служебният кабинет да започне преговори с Европейския съюз за предоговаряне на Планът за възстановяване и устойчивост на България в частта „Енергетика“. Основната цел е запазване на въглищните централи в Маришкия басейн. По принцип, искането е за удължаване работата на ТЕЦ-овете до 2038 г, а не до 2025-а, както предвижда Планът за възстановяване и устойчивост на България.

Според Апостол Дянков, ръководител на програма „Климат и енергия към  WWF България и един от участниците в Коалицията за климата, това предложение не е нещо ново, както се представя в медиите, а план за затваряне на конкретни мощности с конкретни дати, каквото е и искането на Европейската комисия към България.

„Според данните, които имам, за да не бъдат жертвани част от въглищните централи, макар че някой от тях, заради замърсяването на въздуха и околната среда би трябвало да бъдат затворени по мое мнение, се прие един половинчат ангажимент да се ангажираме с цел, която да не доведе до задължително затваряне на които и да е въглищни мощности. Тук трябва да отчетем изключителния натиск на тази индустрия от протестиращи, от един голям бранш в България, който действително е най-важният за тази реформа“ – коментира за Радио Благоевград Апостол Дянков.

Според него, по време на война, въглищните мощности се оказват особено ценни за обществото, но войната няма да продължи вечно, а възобновяемата енергия навлиза доста бързо, така че това няма да доведе до добър резултат, дори за работещите във въглищните централи, защото нямат хоризонт за затваряне. Експертът смята, че решението за предоговаряне на въглищната реформа в България е „политическо и популистко“.

„Ние от Коалиция за климата дори предложихме варианти за декарбонизация, а те наистина включват затваряне на някои въглищни мощности, трябва това да се случи до 2030 г. Но е възможен и алтернативен вариант за сезонна работа на заетите в бранша, възможно е доходите на хората във въглищната индустрия да бъдат подкрепени без задължително да се увеличава производството и всичко това ще дойде отново на дневен ред, когато приключи войната, защото търсенето на енергия ще намалее в един момент, когато в съседните държави се изградят нови огромни мощности на възобновяема енергия“, допълни експертът.

Според него не е ясно, дали е възможно да бъдат удължени мощностите на централите след 2030 г., но  сега е моментът да завършим прехода. В противен случай е възможно да загубим и доста средства от Европейския съюз.

Апостол Дянков е на мнение, че някой от централите могат да продължат да работя сезонно, според нуждите от енергия.

„Но, тези, които трябва да бъдат затворени, заради новите правила, които влизат в сила в Европейския съюз след 3 години, са най-мръсните. Това са тези централи, за които сега се водят процедури в евросъюза, заради нарушаването правата на хората за чистота на въздуха. Ще назова само една „Брикел“, с която имаше сериозни проблеми миналата година. За нея все още не е намерено решение тя да работи в синхрон екологичните норми, така че тези централи, които са най-старите, няма как да бъде продължена работата им без сериозна модернизация, за която няма средства“, коментира още експертът от WWF България.

Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Апостол Дянков: