Имунизацията е най-добрата защита срещу тетануса

Гл. ас.д-р Магдалена Баймакова от Първа инфекциозна клиника във Военномедицинска академия-София коментира заболяването тетанус в месечното издание на рубриката „Инфекциозен навигатор“ на БНР-Радио Благоевград.

Кой причинява тетануса?

  „Тетанусът е ваксинопредотвратимо заболяване, като човекът не е заразен за околните. Причинява се от т.нар. патоген Clostridium tetani и е грамположителен подвижен бактерий, който има способността да образува спори. Почвата е основен резервоар на патогена.“

Симптоми, инкубационен период

Инкубационният период е различен, в зависимост от клиничната форма на заболяването. Генарализираната форма обхваща цялото тяло или локализираната инфекция. Като разновидност на генерализираната форма е неонаталния тетанус. От групата на локализираните можем да отделим засягането в областта на главата на цефалгичната форма. Инкубационният период е от 3 до 21 дни. При възрастните се наблюдават леки неразположения, най-често в областта на нараняването, където проникват спорите, напрежение, дискомфорт, мравучкане. Но най-характерното и ориентира при поставяне на диагнозата, са спазмите на мускулатурата, напрежение на дъвкателната мускулатура, затруднения при отварянетона устата. Наблюдава се спазъм на мимическата мускулатура, при което лицето придобива характерен израз наречен печална усмивка. При бебетата се нарушава сукателния рефлекс. Постепенно тези спазми се разпространяват надолу по тялото, обхващайки дихателната мускулатура, гърчова симптоматика. Описани са най-високите фебрилни състояния до 42 градуса.

Поставяне на диагноза

Тетанусът е заболяване, при което ориентирът е клиничната картина. Достатъчни са данните на епидемиологичната анамнеза, наличието на нараняване, на входна врата, откъдето е постъпил патогенът и имунизационния статус на пациента.

Лечение на тетанус

Тетанусът е ваксинопредотвратимо заболяване, налична е високоимуногенна и безвредна ваксина, тя е включена активно в имунизационния календар. Единственият начин за превенция на тетануса е поставянето на ваксина. Лечението се провежда в болнични условия с човешки  гама-глобулин или противотетаничен серум, с който се неутрализира постъпили и циркулиращи в организма токсини. В допълнение към етиологичното лечение се включват и определени групи антибактериални медикаменти, както и реанимационни грижи.

  Важно е да се знае, че низшите спори са разпространени навсякъде около нас. Основен резервоар е почвата, откъдето се заразяват различни повърхности, предмети,  храни. Спорите попадат в почвата основно от тревопасните животни, в чийто гастроентестинален тракт се намират вегетативните форми. Чрез изпражненията попадат в околната среда. Пронивкайки чрез наранената кожа и лигавица, за спорите се създават благоприятни условия. В дълбоките прободни рани с некротични тъкани се отделя токсина.

  Превенция

   Имунизацията е най-добрата защита срещу тетануса. Общопрактикуващите лекари следят контингента, който трябва да бъде реимунизиран, за да има протекция. Препоръките на Световната здравна организация: при навършване 1 година на кърмачетата трябва да се направи първи курс, състоящ се от три дози ваксина. В юношеска възраст се правят реваксинации, като целта е да се получат общо 6 дози. След 25-та  година, на всеки 10 години общопрактикуващият лекар поставя бустерна инжекция. Ако определени хора са пропуснали този период, ако бременната жена няма завършен пълен ваксинационен курс – не е проблем да бъдат ваксинирани. Пропусналите трябва навреме да изпълнят тези указания. При настъпване на различни травматични нарянявания.