Преживяването в джунглата на Боливия за мен беше училище за любов

Маги Назер е основател и изпълнителен директор на фондация „Солидарност в действие“. Завършила е социология в Колежа Мидълбъри в САЩ и магистратура „История на жените и половете“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя е активен застъпник на равнопоставеността между половете и превенцията на насилието. Посетила е над 40 държави, сред които Сиера Леоне, Палестина,  Йордания, Мароко, Тайланд, Индонезия. Организира и участва в много международни младежки обмени. Понастоящем Маги Назер живее в София, а в радомирското село Друган с помощта на много доброволци и местна подкрепа, създава хостел и пространство за учене, споделяне и обмен.  В момента тя се обучава за психотерапевт в Българския институт по гещалт терапия.

  Маги Назер разказа в ефира на Радио Благоевград за своето екзотично пътуване миналата година  до Боливия, Чили и Перу. За своята отдавнашна мечта да посети Южна Америка с желанието да изследва себе си, да интегрира уроците, които е научила през годините, да опознае интересни дестинации, нови осъзнавания и разбирания за себе си. Тръгва сама с малка раница  на рамо и с огромно желание да опознае, както непознатите страни, така и себе си. И доказва за пореден път това, което всички знаем: когато човек иска да изпълни мечтата си – търси възможности, а не причини да се откаже.

  „Реших за себе си, че ще се случи това пътешествие  през ноември. Всичко организирах сама, като основната ми цел беше да отида в Боливия и там да бъда повече време в тропическата гора Амазонка. За мен това беше изключително вълнуващо, тъй като от известно време се чувствам много по-свързана с природата, растенията, отколкото преди. За мен беше изключително интересно да се срещна с местните общности, живеещи в джунглата. Неповторимо е усещането да си там. За да стигна до джунглата трябваше да сменя няколко полета в самата Боливия. В близките села до джунглата няма електричество, хората живеят в доста сурови условия. Мястото, в което отседнахме с група хора от цял свят, дошли за да се докоснат до  духа и природата на Амазонка- от една страна беше много уютно, но от друга  и доста сурово като условия“.  В началото Маги Назер изпитва страх от прескачащите жаби в помещението, в което е настанена да спи, но за ден-два успява да се приспособи към тази среда, която е много впечатляваща. „Звукът на джунглата е нещо изключително, песента на птиците, звуците, които издават растенията при повея на вятъра, звуците на животните – дори и през деня това е нещо неповторимо. В първите дни не можех да спя, защото не бях свикнала да съм заобиколена с толкова много живот. В близост до мястото, където бяхме отседнали имаше езеро, но ни предупредиха да не влизаме, защото в него има пирани, алигатори и други влечуги“.

  От всичко обаче най-впечатляващо за Маги Назер в Боливия са срещите и с местните хора, с които общува по време на престоя си в джунглата. За нея те са носители на изключително богата култура, но и на много мъдрост и познания за всичко, което обитава джунглата. „ Самите те изпитват преклонение към природата, живеят с нейния ритъм. За мен това беше много вдъхновяващо и това е  нещо, което „си взех“ и се опитвам да развивам за себе си. Те са изключително чувствителни към страданието на джунглата. Част от историите, които ни разказаха от една страна бяха свързани с бракониерството, на което им е много трудно да се противопоставят. От друга страна през последните години Амазонка преживява огромни пожари, които унищожават живата природа. Местните хора са много силно свързани с нея, те говорят на нейния език, имат досег до духа на растенията и животните и с много емоция говореха за страданието на джунглата поради катаклизмите, които се случват“.

  Преди да замине за Боливия Маги Назер e подготвена  за това, как ще живее в джунглата 2 седмици. В тази съвършено различна обстановка в джунглата,  новодошлите са настанени в кабинки, в които няма ток -  1 час дневно  се пуска електричество от генератор, за да заредят телефоните и батериите на камерите. През останалото време изцяло са потопени в природата, участват в различни духовни  практики, чрез които се вглеждат дълбоко в себе си. „Да открием отражението на този невероятно богат външен свят в себе си. Това, което много ми допадна е философията на местните хора и шамани, които имат много дълбок поглед върху живота. Те не отричат тъмнината – смятат, че тъмнината и светлината вървят ръка за ръка, както в природата, така и в самите нас. Най-ценното, което взех за себе си от това преживяване в джунглата е, че за мен това беше училище за любов. Да си спомня какво означава да обичам, как да се отнасям към всяка част от себе си, включително нелицеприятните – тези, от които ме е срам. Тези, които ме вкарват в страх, или в отрицание на това, което е. Идеята е да ги прегърна, да им давам любов и по този начин да бъда цяла. В същото време ми беше изключително интересно аз самата да изследвам родните билки и растения. Хората там вярват, както и аз самата, че всяко едно растение е лечебно – те имат различна енергия и помагат по  различен начин. Природата може да бъде наш помощник“.

  Маги е вегетарианец и в началото среща трудности с храната в градската среда  тъй като местните хора залагат повече на месото. Набляга повече на салатите и изключителното разнообразие от плодове и най-вече манго. В джунглата  - предвид мисията, която ги отвежда там – да се свържат дълбоко със себе си и с природата – следват специална диета -  само веган храна без никакви животински продукти, без сол и подправки. Но и това преодолява за броени дни и усеща тялото си много по-силно.

  В Боливия посещава Санта Крус – град с тропически климат, както и столицата Ла Пас – най-високата столица в света, разположена на 3 640 м. надморска височина. Впечатлена от лифтовите кабинки, които се движат през целия град и е много достъпен транспорт, дори и за местните хора, чийто доходи са доста ниски.

  Това пътешествие и напомня отново с колко малко човек може да живее и да бъде щастлив. „На много от местата, които посетих нямаше топла вода, дори и там, където беше студено. А в случаите, в които успявах да се добера до горещ душ – изпитвах истинска благодарност. Това беше един от големите ми уроци в това пътешествие: да обръщам по-голямо внимание на това, което имам, да съм благодарна за това. И че мога да се справя с много малко. С пуловер, панталон и якето на гърба – беше ми студено, но се завърнах с невероятни преживявания и спомени.

  Досегът до местните хора в Боливия ме преобрази. Тези хора, които са дълбоко свързани с природата, с духа на джунглата. С пътя на живота, който е и пътят на любовта. Това е най-силното, което ми остана и продължавам в ежедневието си тук да се опитвам самата аз да въплътя в своите действия, което не е лесно. Когато ни завладеят битовизмите, натрупат се трудности е много лесно да се отклоним от пътя на любовта и да се оставим на самосъжалението или страха. Но  вярвам, че всеки един от нас е любов. Дори и да го забравим, винаги можем да си спомним и да  се върнем на този път“.

Още за пътуването на Маги Назер до Чили и Перу – чуйте звуковия файл.