„Един грам живот“- филм с мисия или аларма?

„Един грам живот“ – филмът, който не те пита дали си готов. Той идва като сирена. Като аларма. Като онзи червен бутон, който никой не иска да натиска, но вече е натиснат. Продукцията, създадена по инициатива на Националната гражданска инициатива „Един грам живот“ и нейната основателка и копродуцент Мариела Кирова, заедно с Калин Таушанов, не оставя пространство за комфорт. Тя „сграбчва“ зрителя за рамото и го кара да види — без филтри, без украса — истината, която толкова често отбягваме и си мислим „това на мен не може да ми се случи“. Този филм не търси оправдания. Той провокира действия. Зрителите, които вече са го гледали, го определят така:

„Излязохме… други. Шокирани. Не от сцените, а от фактите.“
„Не е филм — това е шамар. Огледало. Момент на болезнено осъзнаване.“
„Като родител беше трудно. През цялото време усещах буца в гърлото.“

„Седях в киното и плаках в препълнения салон. И другите родители, дошли с тийнейджър под ръка - и те плакаха - за суровата истина и плашещата близка реалност, в която трябва да оцелеят децата ни!“

„Един грам живот“ не е просто филм. Това е шамар. Това е огледало. Това е онзи момент, в който осъзнаваш колко крехко е всичко, което приемаме за даденост.“

И това са само няколко от хилядите реакции в социалните мрежи. Защото да — излизаш от прожекцията с буца в гърлото. Давиш се от безсилие и същевременно от гняв. Това е реалността, която често знаем, че съществува, но нямаме смелостта да си представим. „Един грам живот“ я визуализира. Показва онова страшно „Какво, ако…“. Като журналист се опитвам да бъда безпристрастна. Но този филм просто не ти позволява. Той разклаща. Провокира. Кара те да искаш да плачеш, да крещиш, да спасиш. Паник бутонът вече е натиснат. Нашата задача е да не оставим този сигнал да заглъхне. Нямаме време за отлагане. Време е за действия. И ако все още не сте гледали филма — направете го. Не защото е провокативен. А защото е необходим. Това е филм за възрастните, които имат отговорност — към децата си, към учениците си, към самите себе си.

„Един грам живот“ е филм, вдъхновен от истински съдби — съдби, които показват колко бързо може да бъде погълнат един млад човек и колко труден е пътят обратно. Това е предупреждение. И мисия. За мисията на инициативата и за битката, която водят, разговаряме с копродуцента и създател на Националната гражданска инициатива „Един грам живот“ — Мариела Кирова:

„Надявам се ние, възрастните, да поемем тази отговорност. Защото няма институция, няма организация, няма отделен човек, който може да се справи сам. Нямаме шанс да победим разпространението и производството на психоактивни вещества. Единственият ни шанс е да повлияем на употребата.“, казва тя в интервю за Радио Благоевград.

И отправя апел:
„Бъдете ангажирани. Потърсете помощ. Нека ние да сме хората, които издигаме децата си, които им дават криле, за да ги разперят свободно.“

Филмът показва и причините, които карат децата да посягат към „бича“ на новото време, а най-силно изпъква липсата на внимание и връзка между родители и деца.

Чуйте повече в разговора с Мариела Кирова:

Как „един грам“ може да превърне дете в зависим, а после — в жертва на трафик?Истината е по-близо, отколкото си мислим. И много по-страшна. „Един грам живот“ не търси сензация. Търси обединение. Защото превенцията не е работа на един учител, една институция или едно семейство. Това е битка на всички нас. И най-силното оръжие в нея е любовта — онази, която предпазва. Онази, която връща. Онази, която спасява. Защо зависимите млади хора стават лесна мишена на трафикантите? Как работят механизмите? Отговорите дават две от най-ключовите фигури в националната борба срещу трафика. Даниела Савеклиева – секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора. Жената, която стои зад координацията на националните политики, превенцията и подкрепата за жертвите. Човекът, който ежедневно вижда реалните механизми на вербуване, но и начините този порочен кръг да бъде прекъснат. Другата дама е Любка Костадинова – секретар на Местната комисия за борба с трафика на хора – Благоевград. Гласът от терена. Там, където уязвимостта е видима, а рискът е ежедневие. Тя работи лице в лице с проблемите — в училищата, в общностите, сред семействата. Тя знае кога един разговор може да спаси живот. И кога една пропусната дума може да отвори път към най-тежките криминални мрежи. Двете гледни точки — национална и местна — се срещат в една точка: ако не действаме заедно, зависимостта и трафикът ще продължат да се „хранят“ един от друг.

Чуйте повече в разговора с Даниела Савеклиева и Любка Костадинова:

Всеки труден път има своя изход. И в края на всеки тунел стои светлина — понякога под формата на думи, друг път на разговор, а понякога на музика, която успява да каже онова, което ние премълчаваме.

Песента „Избирам теб, живот“, част от саундтрака на филма „Един грам живот“, е именно такъв пример. Композиция, която съчетава емоция и послание и достига до слушателите не само като мелодия, а като ясно формулирана надежда. С изпълнението на Наталия Тенева песента звучи топло, искрено и човешки. Текстът, написан от нейната майка — Наташа Ангелова-Атанасова, насочва вниманието към стойностите, които често губят видимост в забързаното ни ежедневие: семейната свързаност, вниманието, подкрепата. В интервю за Радио Благоевград Наталия подчерта важността на именно тези теми:„Искам да предам много силно послание – за обичта, за любовта. За любовта, която първо идва от семейството. Това е най-ценното, а ние често го осъзнаваме твърде късно.“ Тя отправи и апел към слушателите да обръщаме повече внимание на най-близките си — докато е време, докато могат да ни чуят, докато можем да направим разлика. Песента е не само част от филма, но и естествено продължение на неговата кауза — да напомня, че изборът за живот започва от подкрепата, която даваме един на друг.