Единна рамка за европейския пазар на труда

Евродепутатите одобриха да започнат преговори с държавите - членки на съюза, относно текст на директива, уреждаща условията на труд, включително работното време и изпитателния срок. Какво предвиждат още новите условия, доволни ли са работещите и каква е нагласата  на работодателите, спрямо техните служители според данните на един от регионалните синдикати. 

Новите правила за страните в Европейския съюз ще гарантират, че всички нови служители, включително тези, работещи на нестандартни договори, трябва да получават подробна информация за своите отговорности и условия на труд. Предизвикателствата и за бизнеса, са свързани с новите технологии и цифровизацията, които създават тези форми на заетост, и в същото време подлагат на изпитание пазара на труда.

Работодателите могат да направят повече по отношение на условията на труд, коментират хората, а други са доволни от своята работа.  
"- Добри са условията на труд, да. Повече бонуси трябва да има, повече отпуски.
- Доволни сме, а по отношение на цифровизацията, работодателите инвестират. Доволни сме от условията на труд, но могат да дават повече пари, както и да зачитат труда на работника.
- Работодателите, специално за условия на труд инвестират, но става въпрос само за около 20%. В повечето случаи не ги осигуряват тези условия на труд, дори и не спазват работното време. Това не е само в частния сектор, а и в държавния. Работодателите в повечето случаи са и традиционалисти, техниката е амортизирана. А аз също не съм доволен, условията на труд стават с всяка изминала година все по-зле", споделят хората

Бизнесът в България, като че ли не е готов да влага средства за подобряване условията на труд. Това показват нашите данни, каза Здравко Тошков – председател на регионалната структура на КНСБ в Бургас:

"Тревожно е това, че бизнесът трудно инвестира в подобряване условията на работните места, във въвеждане на новости, свързани с цифровизацията, с дигитализация. Явно, че на тях тази тема - подобряване условията на труд е трудна. Не знам дали си дават сметка, че инвестициите за подобряване на трудовите условия трябва да се направят. Трябва да бъдат в крак с въвеждането на дигитализацията, която ще струва също пари, но пък ще елиминира субективния фактор наречен човек. В тази връзка КНСБ иска законодателство, което да регламентира ролята на новите технологии и човешкия фактор на пазара на труда. Тези прави норми трябва да гарантират, че човекът няма да бъде изместен от технологиите. Нашият трудов пазар, самият трудов пазар е най-застрашен именно от въвеждането на новите технологии. Според индекса на дигиталната икономика на ЕС, България и регионът като цяло, в това число и Гърция, Хърватска и Румъния заемат едно от последните места", каза той.

Това води след себе си и друг въпрос, посочи още Тошков

„Дали машината може да замести заетите в редица области? Сред най-рискови се очертават тези в сферата на услугите, данъчните консултации, продажбите, търговията, превозите и строителството. Тук трябва да споменем и това, че има работещи в сферата на образованието, науката, социалните и здравни грижи, които няма как тяхната дейност да бъде сменена от роботи. Бройката на работещи обаче ще се свива, дори има вече в Европа и Азия цели поточни линии с роботизирана система, при това с високо качество на продукцията. Дали ще имат възможност да инвестират или самите технологии ще ги принудят,  защото няма да могат да оцелеят в конкуренцията", смята още Здравко Тошков. 

Освен това новата директива установява всеобщ минимум от социални права в Европа и това е голямата новина. Защото тези права могат да бъдат смятани за единна рамка за европейски пазар на труда.