Джеронимо и висящата маска

Помните ли онази кампания, в която се оставяха кафета, закуски, хлябове и какво ли още не за хората, които нямат нищо и не мога да си ги купят? Висящите кафета? Е, времената са други и сега има „висящи маски“. 

Това история за един човек, който има бизнес в Бургас. Покрай ситуацията с коронавируса и недостига на маски в страната, той преквалифицирал служителите си и почнали да шият маски. Една част даряват, друга - купили от „Ротари“ и също дарили - за социални структури, за медицински служители и по селата. Намерих този човек и му предложих да направим интервю. Отказа ми с мотива, че не правел кой знае какво. Искал просто да помогне, не смятал, че трябва да става медийна звезда. Желанието му беше да дари маски по селата. Там, където хората не могат да си вземат такива предпазни средства, но и така да се дарят, че да може всеки жител на селото да има по една. Звъннах няколко телефона и маските тръгнаха към селата. Благодарение на този човек, предпазни средства получиха в Голямо Буково (Средец), Александрово и Козичино (Поморие), Бродилово, Кости, Велика, Фазаново, Резово, Синеморец, Изгрев, Варвара, Кондолово, Българи и Лозенец (Царево). 

Едно малко добро за стотици български граждани. Едно малко добро, за което разбраха малцина, защото истинските Човеци рядко дават интервюта. Защото са заети да правят добро. Макар да смятат това за малко. 

Не ме разбирайте погрешно. Такива хора трябва да бъдат интервюирани и показвани. Някои от тях се съгласяват. Трябва да се знае за тях, за да покажем, че не сме само народонаселение, електорални единици и данъкоплатци. Че не сме останали само озлобени, завистливи хора на това малко парче земя, с небе като от коприна. А че сред хората още има Човеци. 

Наскоро говорих с един познат, бизнесмен, който бе предложил хотела си за настаняване на болни, ако има нужда. Той ми каза, че се надява тази криза, в която изпаднахме да промени малко мисленето ни. Че ще станем по-добри. Че ще си помагаме повече… Не вярвам. Но вярвам, че ще се увеличат Човеците сред хората. И, ако до всяко добро същество, застане поне още едно… Е, знаете продължението на песента.