Заплащане на такса смет на база потребление – мисия невъзможна

Пилотен проект за намаляване количеството на депонирани отпадъци беше демонстриран в Сунгурларе. Инициативата е реализирана в села в Община Сатовча. Ема Синанова, координатор на проекта, посочи, че той им е обхванал 200 домакинства:

„Проектът протече на два етапа от по 6 месеца. Като през първия етап на домакинствата бяха раздадени кофи за смесени битови отпадъци. През вторите 6 месеца, на същите домакинства, бяха раздадени и бяха снабдени с кофи за разделно събиране на рециклируеми отпадъци от домакинствата. По този начин се следеше намаляването на натрупването на смесени битови отпадъци при въведено разделно събиране на рециклируемите битови отпадъци“, посочи Синанова.

След това анализирахме данните, които показаха драстично намаляване на количествата смесени битови отпадъци, които се депонират, поясни Ема Синанова. Това би намалило разходите на общините, посочи тя.

А така ли мислят и от администрациите?

Пета година нито се приема принципът „замърсителят плаща“, нито има индикации това да се случи. Причините, които са изтъквани са много, а последно това беше отложено за тази година, за да се изчакат данните от преброяването. Другата е, че са чака методология, която да изготви Министерството на финансите как точно ще се изчислява таксата битови отпадъци на базата на генерирани такива, а не както е до момента – на данъчната оценка на имота. И не се очертава това да се случи изобщо. А стане ли някой ден, това крие редица проблеми и опасности, алармират кметове.

Един от начините това да се въведе е с увеличаване на дейностите по разделно сметосъбиране. И в градовете, това е трудна задача, защото все още се борим (и то не особено успешно) да се въведе подобна култура. В общините от селски тип, в самите села и в малките градове, тази борба е обречена. Всъщност, това важи с пълна сила и за някои по-големи градове, особено в техните квартали. Проблемът с нерегламентираните сметища и с боклуците, които се изхвърлят около контейнерите, говори за това колко имаме култура и за разделно сметосъбиране. Дали тя не може да бъде провокирана чрез стимули е отделен въпрос.

От години, бизнес-асоциациите пък настояват да се възприеме именно този подход. Защо? Защото именно бизнесът е натоварен с по-големите такси за битови отпадъци, той плаща повече, а средностатистически генерира по-малко, поясняват кметове. А в своя позиция от миналата година, от Асоциацията на организациите на българските работодатели посочват, че това би стимулирало разделното сметосъбиране. Парите за сметосъбиране и сега не стигат, споделят кметове и посочват, че основният им разход е свързан с депонирането на отпадъци. В много села таксата „смет“ е изключително ниска, защото такава е и данъчната оценка на имота. А този отпадък трябва да бъде закаран до съответната претоварна станция, след това трябва да стигне до депото в Братово, където се плаща за сепариране  и за депониране. Отделно, отчисленията за обезвреждане на отпадъци растат. Увеличават се цени на горива, минимални заплати… И тук опираме до социалния момент – ако се вдигне такса смет, кой ще плати завишението? Това важи с особена сила за възрастните хора по селата. И високите данъци ще доведат до едно – ниска събираемост. Което ще доведе до още по-недостигащи пари за сметосъбиране.

Какво може да се направи?

При въвеждане на подобен метод на плащане на такса „смет“, парите за тези дейности няма да стигат, категорични са кметове. Това ще доведе или до повишаване на налога към гражданите, или до пренасочване на приходи от едни дейности към тази.

Остават, разбира се, други възможности. Или да отлагаме всяка година това законово изискване, или някой да се сети и да вземе да отмени тези текстове. Защото те са кухи – въведени са без да се знае дали и как ще се изпълняват.