Странджа – все по-популярна туристическа дестинация

Най-старите паметници на траките в Странджа датират около 1500-та година пр. Хр. Това са Бегликташ и куполната гробница в Мишкова нива. Според проф. Диана Радойнова те са най-запазените и стойностни светилища на траките в Странджа.

Освен на тези две места, тя отдаде значение на Змейовите къщи в Средецкия край. Те са тракийски долмени – каменни конструкции с четири стени и покрив.

„Странджа и Сакар се смятат за двете места, които са с най-силна концентрация на долмени по Балканите и света“, обясни проф. Радойнова. Тя счита тези конструкции за по-мистични от другите тракийски светилища, защото досега никой учен не е могъл да даде отговор за какво служат тези постройки:

„Не можем да кажем, че това са погребални съоръжения. Трудно можем да кажем, че в тях са се извършвали култови действия, защото вътре в тях много трудно може да влезе възрастен“.

Главен проблем е, че тези места са изключително труднодостъпни, казва проф. Радойнова. Въпреки че някои светилища като Индипасха имат туристически маршрути, те са достъпни само за пешеходен туризъм.

„Ако ние действително искаме да ги експлоатираме като туристически ресурс, все пак трябва да се направят поне отъпкани маршрути, задължително би следвало да се ползва горски или планински водач“, даде експертното си мнение проф. Радойнова. По думите ѝ всичко това може да стане с общински средства, но всички такива места се намират в най-бедните части Бургаска област.

Над 50% от туристите по света се интересуват от различни видове алтернативен туризъм. Според проф. Диана Радойнова Странджа е едно от местата, които добиват все по-голяма популярност именно заради това. Много хора се отказват да посещават културни забележителности в градовете за сметка на т. нар. „бавен туризъм“:

„Посещават тихи, малко експлоатирани, сравнително добре запазени и в екологично, и във фолклорно-етнографско отношение села или области“, коментира професорът. Тя проучва и езотеричния туризъм в Бегликташ и гробницата на Бастет:

„Там ходят различни ню-ейдж групи, масони, поклонници на разни източни учения, които са адаптирани на българска почва“, разясни проф. Радойнова.

Някои места в Странджа като изворите край с. Младежко и с. Бръшлян имат и лечебен ефект, за което проф. Радойнова може да свидетелства от личен опит. Според нея българите трябва да ценим нашето наследство. Тогава ще бъдем оценени от другите, категорична е проф. Радойнова – когато уважаваме това, което имаме.

Чуйте повече в звуковия фаил.