"Студентските такси осигуряват заплатите в администрацията, не можем без нея"

Парите от студентски такси покриват заплатите на неакадемичния персонал в Университета „Проф. д-р Асен Златаров“. Ако държавата не компенсира евентуалното им отпадане, бихме изпитали затруднение – не можем да се лишим от администрацията си, коментира пред БНР – Бургас зам.-ректорът на бургаското държавно висше училище проф. д-р Севдалина Турманова по повод законодателната инициатива, обявена от премиера акад. Николай Денков на 29 януари. Тогава той аргументира предложението си с желанието за осигуряване на достъп до висшето образование „на тези студенти, които са от по-ниски социални слоеве, от по-малки населени места и които имат финансови затруднения“.

"Неакадемичният ни състав е приблизително 200 човека, които всъщност формират своите заплати от допълнителните такси, които досега студентите заплащаха. Ако тази такса - при нас тя е от 400 до 800 лева - не бъде компенсирана по някакъв начин от държавния бюджет, Университет "Проф. д-р Асен Златаров" би изпитал затруднения. Държим да бъде взето това под внимание" , поясни проф. Турманова, но декларира подкрепата на университета към предложението. 

Висшето училище има собствени приходи и от наеми, но те не биха били достатъчни, за да се справим, добави тя.

Проектът за промяна на Закона за висшето образование предвижда премахване на годишните такси за обучение по държавна поръчка на студентите в бакалавърските специалности, в магистърските програми и за докторантите още от втория семестър на текущата академична година срещу обещание към университетите за компенсация. Правителството не е представило финансова обосновка – нито за тази, нито за следващи години. От нея би станало ясно кой университет колко пари би получил. Не е известно и от кое перо в държавния бюджет за 2024 г. ще бъдат пренасочени средства, за да се осигурят допълнителни плащания за 38-те ни държавни висши училища. По този въпрос в мотивите е записано, че за втория семестър ще бъдат отпуснати 150 млн. лева, които ще бъдат осигурени с акт на Министерския съвет в едномесечен срок от влизането в сила на закона.

„За 2025 и следващите години средствата ще бъдат разчитани в хода на бюджетната процедура за съответната година като разходи/трансфери за издръжка на обучението на студентите и докторантите“, информира още документът.

Технологичното време за приемането на законопроекта - включващо периода за обществено обсъждане, разглеждането и гласуването му веднъж в комисиите на Народното събрание на първо и второ четене и втори път - на първо и второ четене в пленарната зала предполага, че законът би бил приет след започването на втория семестър. Затова е предвидено университетите да върнат на студентите таксите, които те ще трябва да платят. В "Проф. д-р Асен Златаров" това ще се случи след 15 февруари, прогнозира проф. Турманова.

Над 2,4 млн. лева са годишните приходи на бургаския държавен университет от таксите на студентите. Те надхвърлят 10% от общия бюджет на висшето училище. Попитана дали отпадането на този приход от независим източник не прави университетите уязвими и напълно зависими от волята на политици проф. Турманова отговори отрицателно.

След огласяването на намерението на премиера за таксите Министерството на образованието и науката съобщи, че то е било съгласувано с Националното представителство на студентските съвети и със Съвета на ректорите. Съветът не е съобщавал за заседание, на което да е била обсъждано и прието или отхвърлено подобно предложение. Нито един ректор не е вземал отношение по темата публично преди обявяването ѝ от министър-председателя. Попитана дали е имало такова заседание, ако да, кога и какво решение е било взето, проф. Турманова отговори:

„Не съм запозната за заседание на Съвета на ректорите. Ако той е имал такова заседание, да, от медиите съм научила. Разбрах, че е било съгласувано със Съвета на ректорите“.

Сега освобождаване от семестриални такси също има, но то изпълнява държавни политики във висшето образование, прокарана преди пет години от екипа на тогавашния министър на образованието в кабинета на ГЕРБ Красимир Вълчев. То е в сила за специалности с очакван бъдещ недостиг на специалисти на пазара на труда и безплатното следване цели да стимулира записването на повече студенти. Такава например е „Хидростроителство“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), където се записват малко студенти и има риск след години да няма кой да поддържа над 50-те язовира в България. Други такива специалности  са „Ядрена техника и енергетика“, „Химични технологии“, „Физически науки“, „Корабостроене и морска техника“ и др. Отпадането на таксите в тях даде резултат и броят на студентите се увеличи.

Друга държавна политика, обвързана с таксите на университетите, е възможността работодатели да сключват договори със студенти и да заплащат таксите им срещу ангажимента след завършването си младите висшисти да работят за тях определен брой години. Една от целите ѝ беше именно младежи, които се затрудняват финансово да плащат таксите си, да имат механизъм, чрез който да подсигурят следването си. Впрочем, същата цел преследват и държавно гарантираните студентски кредити.

Какво ще се случи с тези и други политики при премахване на таксите за всички студенти засега Министерството на образованието не пояснява.

Интервюто с проф. Севдалина Турманова може да чуете в прикачения файл.