"Обидата" от Теодора Тодорова

Имаше едно време, когато всички животни в гората си имаха хобита. Така те много се забавляваха, събираха се приятелски и никога не скучаеха. Вълчо пееше песни за себе си, в които се възпяваше като много страшен, космат и прашен. Лиса бе най-добра в това да прави фокуси и други номера на останалите. Зайо пък, умееше да се промъква тайно на всякакви места. Така влизаше в дворовете на хората и си взимаше по някое морковче. Мечо пък беше добър в танците. Само Бухльо не умееше да прави нищо забавно и затова завиждаше на останалите. Той стоеше скрит в клоните на дърветата и от там тайно наблюдаваше как другите животни се забавляваха.

  Веднъж Лиса, Вълчо, Зайо и Мечо решиха да си направят къмпинг с лагерен огън и забавна програма. Зайо и Мечо разпънаха палатките, а Лиса и Вълчо събраха дърва и приготвиха за хапване. Когато бяха готови, всички седнаха край лагерния огън и започнаха да си разказват приказки под светлината на ярките звезди. Само Бухльо не беше поканен и той отново надничаше от клоните на едно дърво.

  Вълчо запя от своите песни. Лиса и Зайо му пляскаха с лапичките си. А Мечо затанцува, поклащайки се смешно. Той толкова се беше улисал в танца си, че не видя камъка в тревата. Спъна се, залитна назад и си изгори лапичката в огъня. Жално заплака, а другите се спуснаха да му помогнат. Само Бухльо, който наблюдаваше отстрани забавата, прихна да се смее и рече подигравателно:

  - Глупава мечка! Изобщо не можеш да танцуваш, а само се клатушкаш като палячо! Затова падна и се изгори в огъня.

  Мечо замълча, защото не искаше да му отвръща. Вълчо, Лиса и Зайо превързаха лапичката на Мечо и се опитваха да го разсеят от болката му. Бухльо се почувства глупаво, защото никой друг не се засмя на случката. Затова отлетя на друго дърво, за да бъде по-далече от лагерната забава.

  На следващия ден на Мечо лапичката беше по-добре и не го болеше. Но въпреки това, той беше тъжен и мълчалив. Приятелите му видяха това и го попитаха какво му е. А той им отговори:

  - Вече лапичката не ме боли, но съм тъжен, заради думите на Бухльо. Наистина ли не танцувам добре и затова ли паднах в огъня?

  - Мечо, по-добър танцьор от теб в гората няма – каза му Лиса. - Бухльо искаше да те обиди и затова каза тези думи.

  - Но защо?

  - Защото и той искаше да дойде на нашата забава, а ние не го бяхме поканили.

  Вечерта животните в гората отново бяха седнали край лагерния огън. Разказваха си приказки, Вълчо пееше песни, а останалите се забавляваха. Този път и Бухльо беше поканен. Той се настани до Мечо и му се извини за лошите думи, които му каза. Тогава всички си  обещаха да са винаги заедно в беди и забави. И дружно се прегърнаха.