"Историята на Аврора" от София Вахонина

Живяла някога девойка, която се казвала Аврора. Тя била много красива, но красотата й била специална. Косата й била, дълга и чисто бяла, а очите й били червени. Хората трудно възприемали нейната външност и предпочитали да стоят по-далеч.

Аврора нямала нито майка, нито баща. Майка й починала, преди момичето да навърши 10 години, скоро след това и баща й се разболял много тежко и след няколко седмици също починал.

  Този период бил много тежък за девойката и тя намирала подкрепа в най-голямата си приятелка на име Лилу. Лилу била лисица с малки крилца и лилава козина, точно като цветовете на азалия. Била подарък за Аврора от нейната майка, да я пази и да се грижи за нея, докато намери истинската любов.

  Лилу не се отделяла от момичето и се стараела да я успокои. Двете много се обичали и навсякъде ходели заедно.

Аврора нямала други приятели освен Лилу и често била самотна, затова намирала утеха в книгите. Тя четяла постоянно и с книгите си създавала прекрасни фантастични светове, в които й се искало да остане завинаги. Вечер сънувала и преживявала отново историите от книгите.

  Тъй като по-голямата част от времето си Аврора прекарвала в четенето на книги или в компанията на Лилу, говоренето с други хора било истинско изпитание за нея.

  В един обикновен ден, докато се разхождали с Лилу в парка, едно куче се спуснало към лисицата със силен лай и тя хукнала да бяга. Девойката се затичала след нея, но не могла да я стигне. Аврора тичала и викала Лилу, накрая се сринала на една пейка и се разплакала, ужасена, че е загубила приятелката си.

  Изведнъж по алеята се появил млад човек, а в ръцете му била сгушена Лилу.

Той се приближил до Аврора и без изобщо да се смути от външния й вид, й подал лисичето. Запознали се, младежът се казвал Итан и споделил, че лисицата е любимото му животно. За пръв път, незнайно защо, Аврора разговаряла с непознат човек с такава лекота. Имала чувството, че винаги го е познавала. Разделили се чак вечерта и тя не усетила как отлетял денят, толкова била възхитена от Итан. Той имал сиви очи и кестенява коса. Носил очила и имал прекрасна усмивка. Аврора не мигнала цяла нощ и мислила само за Итан.

  В следващите дни тя мислела и говорела на Лилу само за него. Тревожела се, че никога няма да го види отново, че той сигурно не я е харесал заради странния й вид. Лилу нежно успокоявала момичето.

  И един ден Итан отново се появил на прага. Започнали да се виждат всеки ден и все по-трудно им било да се разделят. Минали няколко месеца. Итан представил Аврора на своите приятели, които били много приятни, дружелюбни хора. Аврора разцъфнала като цвете, тя се смеела, забавлявала се от сърце, разговаряла с лекота и всички търсели нейното внимание. Тя се чувствала прекрасно с новите си приятели, но сърцето й затуптявало бързо, бързо и бузите й пламвали само когато Итан застанел до нея.