"Детска мечта" от Жасмин Христова

В една пролетна утрин Жаси и нейните съученици трябвало да пишат диктовка. Тя не ги харесвала, защото били дълги и трябвало да се правят задачи към тях. За нея това било ужасно. Не била лошо дете, учела, пишела си домашните и изпълнявала всяка заръка.

Време било за час на класа, но той нямало да бъде обикновен. В стаята се появил... Сега всички ще си кажат: „магьосник“. Ами да, магьосник бил. Той изпълнявал желания, но не на всеки. След като влязъл, попитал учениците:

 - Деца, вие имате ли мечта, която искате да се сбъдне?

Всички в един глас отговорили:

 - Да, господине!

 - Добре, тогава кои от вас ще се престрашат да дойдат до мен, за да сбъдна желанието им?

Жаси и нейната приятелка Лили решили да отидат, за да видят дали той наистина може да го стори. Мъжът ги погледнал и ги попитал:

 - Вие, госпожици, как се казвате?

 - Ние се казваме Жасмин и Лили, господине – отговорили те свенливо.

 - Добре, деца, сега ще размахам пръчката и вие ще отидете в друг свят. Вашата задача е да намерите вълшебната жаба, след това да откриете замъка на спящия дракон и оттам нататък, той ще ви каже какво да правите – обяснявал им, докато изваждал от вълшебния си бездънен джоб, пръчката.

Магията започнала:

 - Вие, малчугани, и аз, господин Всезнайко Магьосников, ще отидем в света на вълшебните...

В този миг едно от децата казало:

 - Врати!

Тогава двете момичета отишли в света на вълшебните врати. Децата били уплашени, защото не знаели къде се намират.

Отдолу се чуло едно тихо гласче:

 - Здравейте, момичета! Кои сте вие?

 - Ние сме Жаси и Лили. Ти кой си?

 - Аз съм така известният Хольо Больо. Но не съм обикновен охлюв – имам светеща черупка. Господин Всезнайко Магьосников ви изпрати тук, нали?

 - Не ни изпрати той, а наш съученик! – отвърнали момичетата и му разказали историята.

 - Добре, тогава ще минем по пряк път – рекъл Хольо.

Минали през една врата, в която нямало светлина, но Хольо, имал светеща черупка, та осветявал пътя. Вървели бавно. Накрая стигнали в царството на господин Скакалец. Той управлявал хлебарките и червеите. Негов помощник бил генерал Гъсен.

Пътешествениците се смалили до размерите на хлебарките. Разходили се из царството и решили да отидат при господин Скакалец. Влезли в двореца му. Момичетата и охлювът били изумени колко голям и просторен е той отвътре. Щом видели краля, Лили и Жаси се поклонили. След това Жаси го попитала:

 - Здравейте, господин Скакалец! Знаете ли къде се намира вратата, която води до Вълшебната стая?

 - Момичета, трябва да изкачите Ореховата планина и след това ще видите врата. Тя е единственият светещ портал там, по това ще я познаете.

Децата благодарили и тръгнали по своя път. Щом излезли от двореца, срещнали злия Раковакола. Хольо се скрил в джоба на ризата на Жаси.

Раковакола ги погледнал и питал:

 - Вие, момиченца, какво правите тук?

 - Ние отиваме към вълшебната врата, за да сбъднем желанията си! – отвърнала Лили.

Раковакола имал идея да бутне момичетата в пропастта, която била близо до самата врата. Вървели три дни и четири нощи в планината.

Стигнали до пропастта. Раковакола си мислел, че планът е в действие. Тъкмо да ги бутне и… Сега си помислихте, че нещо го е отвлякло или че някой го е извикал, но всъщност не е това. По време на пътя, през едната нощ, Хольо казал на момичетата, че Раковакола е зъл и обича да вреди на другите и винаги да печели той. Момичетата се били досетили какво може да стане. Затова, като стигнали до пропастта, те се отдръпнали и той паднал. Жаси и Лили обаче, не знаели как да минат от другата страна. Изведнъж видели едно въже. Идеята им била да го вържат на дървото до тях, да се залюлеят и да се приземят от другата страна. Познайте… Това проработило. Момичетата, щом влезли, усетили магията. Жаси, Лили и Хольо си затворили очите. Жаси си пожелала да чете мислите на хората, Лили – да лети, а Хольо – да бъде човек. Желанията им, естествено, се сбъднали.

Никога не се предавайте, колкото и да ви е трудно!