Да внимаваме кого избираме: тези, които говорят за врагове и чужди влияния, водят към бездната

"Раната, която се отваря по време на една война, зараства много бавно. Понякога не зараства. Понякога минават десетилетия, вероятно и повече. Но по-трудно зарастват раните, за които не се говори и които не се третират" - казва писателят Захари Карабашлиев в навечерието на представянето на романа си "Рана" в рамките на културния фестивал "Аполония". То ще се състои утре, 5 септември, от 19 ч. в галерията в стария град на Созопол.

Сюжетът му проследява именно "рани", отворени от войни - Балканската и Първата световна, в живота на хора. "Романът ми се занимава с тези времена – много интересни, много драматични, много вълнуващи, но това не е военен, а по-скоро семеен роман, който се случва по време на война", казва Карабашлиев в интервю за БНР Бургас.

Идеята на книгата не е "да човърка стари рани" - уверява авторът ѝ и напомня, че най-трудно зарастват "рани", за които не се говори, които не се третират, че "скрита рана не зараства". "Идеята, освен всичко останало, е да помага на всички нас да ги лекуваме - разяснява Карабашлиев и препраща към съвременните войни, една от които е между Русия и Украйна. - Раната, която се отваря в Европа след толкова години мир, е много, много, много трудна за лечение. Никъде агресията не може да породи нещо добро. Всичко, което може да се реши с война, може да се реши и с мирни средства."

Главният герой в романа е Сава, първокурсник в Юридическия факултет на Софийския университет, който отива на война и е ранен в гърдите още в първата си битка. В книгата се разказва и за румънски офицер, който също е участник, но "от другата страна" на войната. А изводът от историите им писателят формулира така: "Независимо от коя страна на фронтовата линия си, ти вече си жертва на тази война и затова отговорността на тези, които подпалват тези войни е огромна, ужасна".

Затова, по думите му, е много важно да внимаваме кого избираме на избори, каквито в България отново предстоят: "Трябва да избираме хора, които не ни разделят, не ни изправят едни срещу други, не говорят за доминантност, за величие, а за съединение. Винаги може да познаеш тези, които те водят към бездната. Те обикновено си избират врагове, говорят през цялото време за врагове, за страх, за чужди влияния. Приказки, които работят по най-низките ни страсти. Така е било по онова време, така е и сега – виждаме какво се случва".

Представянето на книгата утре вечер ще включва и разговор с историка и бивш министър на образованието и науката проф. Веселин Методиев, който ще засегне историческата част от романа - свързаната с двете войни и влизането на България в Румъния, за да възвърне Добруджа след "злополучното" ѝ придобиване от северната ни съседка.