Диана Саватева събира нава, видения и безпокойства на два езика в "Трилистна детелина" (ВИДЕО)

„Шум от разлистени страници –

стъпки по млад сняг.

Всяка посока е вярна.“ Изящни, честни, дълбоки, афористични-такива са думите в новата стихосбирка на Диана Саватева. „Трилистна детелина“ събира фрагменти в три цикъла. Озаглавени "нава", "видения" и "безпокойства", всеки от тях започва с цитат на поет. Стихосбирката излиза под щемпела на бургаското издателство „Знаци“ и е двуезична. 

Исках да бъде като глътка бистра вода, но достатъчна, каза в студиото на БНР-Бургас Диана Саватева и поясни, че за първи път в своя книга споменава имена на други автори.

Нава е мигновението на поетичното

 Иван Методиев, сп. „Нава“, брой №1 /1990

„През 1990 година излиза първият брой на едно списание, което се нарича „Нава“. Негов автор и вдъхновител е Иван Методиев. Аз тогава бях млад автор, ходех почти всяка седмица до София­-такава ми беше работата. Много често се срещах с Иван Методиев. Останало е някъде в поетичната ми и житейска памет и ето сега избликна. Получих много ценни литературни уроци, които са останали подсъзнателно в душата ми. Сега е дошло времето да ги осветя. Иван Методиев използва понятието „нава“ за кратките поетични форми. "

Противна, гола, вдъхновена-внезапно изпълзя луната…

Николай Искъров, „Нима-видения, притчи, молитви, реалии, 1990

„За виденията имах колебания. Има друг бургаски автор, който има поема „Видения“, това е Керана Ангелова. Тя също е вдъхновител на много автори, изключително я ценя и обичам . Казала съм й, че когато правя представяне на книга, искам да включа други автори, които пишат кратко. Тук също последвах интуицията си. С Николай Искъров, светла му памет, също се познавах…През 1990 г. е издадена неговата „Нима“, имам я с автограф, единият от циклите се казва „Видения“. За мен  това отношение между видимото и невидимото, реалното и ефимерното са особена тема и особено поетично изкушение, затова избрах втория цикъл да се казва  „Видения“ с цитат от великолепно стихотворение на Искъров. Той няма кратки форми, но тук връзката е през съдържанието и през желанието и стремежа да видим онова, което е отвъд нашия свят." 

Някои имат в живота голяма мечта

и се разминават с нея.

Други нямат в живота никаква мечта,

а също се разминават с нея.

Фернандо Песоа, „Книга за безпокойството“

„Има една прекрасна книга, която също е издадена 90-те години за безпокойството. Когато започнах да пиша този тип неща,  предизвикани до голяма степен от социалните мрежи, т.е да кажеш на голяма аудитория нещо, в което има съдържание, но не е свързано с това как си изпържил яйцата вкъщи. Казах си, че това има друга стойност и аз трябва да го съхраня. Тази книга я бях разгръщала доста време, но не бях осъзнавала жанра „фрагменти“. Пак така интуитивно посегнах към лавицата с книги, прочетох два, три фрагмента, все едно вчера съм ги чела и казвам: „Да, Фернандо е моя човек!

Безпокойството е състояние, което терзае, вълнува и предизвиква съвременния човек. Думата „безпокойства“ има много пластове. Не можех да не назова третия цикъл „Безпокойства“ и да го посветя на Фернандо Песоа. Другата магична връзка е, че новото допълнено издание е с прекрасна корица на Капка Кънева. “

Редактор на българския текст е поетесата Аксиния Михайлова, която пише:

„Отдавайки почит на трима поети, думите в тази книга, независимо дали се опитват да уловят изплъзващия се миг и да ни го поднесат като философско прозрение, афоризъм, видение, лаконична импресия, или проникват в крехкото единство на човека и неживата природа, те светят като капчици роса върху туко-що събудила се трилистна детелина. "

Английският превод на стихотворенията е на Кристофър Бъкстон. За работата по нея той сподели пред БНР-Бургас:

„Стиховете й са фантастични! Поезията на Диана Саватева е чиста и пълна с поводи за мислене, с богати асоциации. Родее се с японската чувствителност и поезия да гледа големия свят от гледната точка на най-малките детайли. Това е стихосбирка, която трябва да вземеш със себе си в парка и да четеш докато седнеш под дърветата с поглед към морето.“

Английският текст също има редактор и това е преводачката Златна Костова. Майсторската корицата е на Капка Кънева. Дизайнът в книгата е на Детелина Минева.

Предстои представяне на „Трилистна детелина“ в Брюксел през юни, когато са дните на българската литература. Зрее и бургаската премиера.

Повече чуйте в звуковите файлове.