Нужно е по-бързо взаимодействие между институциите при случаите с насилие над беззащитни животни. Те не са изолирани инциденти, а ще стават все по-често, защото в насилниците остава чувството на ненаказаност. Това каза за БНР Бургас Дария Хулка, която е активен защитник на животни, останали без дом или пострадали от насилие. Повод за тези нейни думи, са и последните два случая в Бургаско. Единият от град Българово - завършил със смърт на животното в петък (13 юни), предизвикана от влачене на домашно куче по пътя, оставило кървави следи след себе си, завързано в задната част на автомобил. При другия случай от 14 юни, 10-годишно дете рани съседски четириног любимец, след като го е замервало с камъни в бургаския квартал Банево. 

„За да съществуват такива постъпки от хора, това се дължи единствено на факта, че в България не работят институциите. Те са абсолютно индиферентни по отношение на тези постъпки. Дори и да виждаме, че започва правилно една такава процедура по наказание на човек, виждаме по-късно, че спрямо него няма наказание. След като няма наказание това предизвиква у хората в съзнанието им, че това е нещо нормално и няма да бъдеш наказан. 

В първия случай в град Българово - ние няма какво да мислим защо това е станало, а да мислим как това да не се случва повече. Ако този човек в Българово бъде наказан и осъден от българския съд, в това малко населено място скоро никой няма да си помисли, че може да направи  подобна постъпка. Ако той бъде наказан с парична санкция, без значение на каква стойност, което обаче е абсолютно недостатъчно от морална гледна точка, защото в крайна сметка кучето е мъртво. Въпреки това, тази минимална присъда и глоба ако му бъдат наложени, има хора, които ще се замислят това дали да го направят. 

По отношение на детето в Банево, което е посегнало към животно, тук първо е намесено семейството, как е възпитавано това дете. За съжаление в обществото ни все по-често има такива изблици на агресия от младото поколение, от деца. Свидетели сме всеки ден в социалните мрежи на агресия, която за мен е необяснима. Спрямо детето трябва да се работи, да му бъде обяснено, защото все пак е дете, но е извършител на неприемлива постъпка. Зад всички тези случаи стоят неработещи институции. Не може да ги осъждаме само морално, както и да вярваме, че тези хора ще се поправят. 

Не съм юрист, но има в Наказателния кодекс достатъчно текстове, които са свързани с подобни деяния. Според мен не се прилага правилно законодателството.

Има го и обратния случай, въпреки че има свидетели на жестокост към домашни любимци и изобщо към животни или пък към хора, в някои случаи не се подава сигнал. Тогава няма как да се сърдим на иституциите, че не работят, защото те няма как да знаят, че е извършено подобно престъпление.

Докато няма сериозни рестрикции за виновниците, няма да спрат и случаите с насилие, и безпричинни убийства на животни“, посочи още Дария Хулка. Тя даде идентичен пример за ненаказаност и по отношение на нарушителите на пътя, допринасящи за войната по пътищата в страната, както и при домашно насилие. Като гражданско общество трябва да се пробудим, уточни още тя. 

Чуйте повече в интервюто.