Ръст на туристите и нощувките през лято 2025 в Бургаско, заетостта спада

Бургаският регион отбелязва увеличение на туристическите посещения и реализираните нощувки през летния сезон 2025 г. Общият брой нощувки за периода май-август достига 8.46 милиона, което е с 3% повече в сравнение с лятото на 2024 г. и практически изравнява предпандемичното ниво от 2019 г. Това показват данни на Бургаската регионална туристическа камара.  Това възстановяване обаче е постигнато при значително нарастване на капацитета – легловата база в областта е по-голяма с 9% спрямо 2019 г., което води до по-ниска средна заетост на местата за настаняване. През лято 2025 средната заетост спада до 56%, при 59% през 2024 г. и 62% през 2019 г.. В резултат възникват съмнения относно реалната успешност и рентабилност на сезона въпреки ръста в туристопотока.

• Чуждестранни и български туристи

Тенденцията след пандемията показва бавно завръщане на чуждестранните туристи и устойчиво високи нива на вътрешния пазар. 6.04 млн. от реализираните нощувки през лятото са от чуждестранни туристи, което е ръст с 5% на годишна база. Въпреки това този обем остава с около 10% под нивото от 2019 г.. Същевременно 2.41 млн. нощувки са генерирани от български туристи – лек спад от 2% спрямо миналата година, но цели 37% повече в сравнение с лятото преди пандемията. Така съотношението между чужди и родни гости се запазва приблизително 70% към 30%, вместо характерното 80% към 20% отпреди пандемията.

Общият брой туристи, отседнали в местата за настаняване в Бургаско, достига около 1.73 милиона души през летния сезон, което е с 3% повече от 2024 г.. Този брой е с 14% по-голям от отчетения през 2019 г.. На практика това означава по-кратък среден престой – около 4.9 дни през 2025 г. (без промяна спрямо миналата година) в сравнение с 5.6 дни средно през 2019 г.. Туристите вече пътуват по-често, но остават за по-малко нощи в сравнение с периода преди COVID-19.

• Полша изпреварва Великобритания в чартърния трафик

Летище Бургас отчита оживление на входящия туристически трафик през 2025 г., макар и с умерени темпове. За периода януари–септември 2025 г. през аерогарата са посрещнати общо 894 хил. пътници, което е с 3% повече спрямо същия период на 2024 г.. Въпреки ръста, въздушният поток все още изостава значително от нивата преди пандемията – с около 37% по-малко спрямо 2019 г., или приблизително 520 хил. пътници по-малко. Това показва, че възстановяването на чартърния туризъм в Бургаско изостава от темповете, отбелязани в някои конкурентни дестинации.

Полша и Обединеното кралство се открояват като водещи чуждестранни пазари през лято 2025, като заедно формират около 44% от трафика на летище Бургас. Полският пазар бележи ръст от 3% на годишна база и с около 198 700 пристигнали туристи изпреварва британския, който е със спад от 5% (приблизително 189 900 туристи). Обемът на полските туристи се доближава до нивото от 2019 г., докато британските остават с около 31% по-малко спрямо предпандемичния си обем.

Чехия запазва третата позиция по брой туристи с около 110 900 пристигащи, което представлява лек спад от 5% спрямо 2024 г.. На четвърто място вече излиза Германия със 105 960 туристи, като този пазар отчита най-силен ръст – +51% спрямо миналата година. За първи път след пандемията германските посетители надхвърлят 100 хил., с което изоставането им от 2019 г. се свива до 28%.

Туристите от Израел достигат около 49 500 (ръст +21% спрямо 2024 г.), а от Словакия – 41 100 (ръст +10%). Въпреки двуцифреното увеличение, израелските гости остават с 25% под предпандемичния си брой, докато словашкият пазар е почти изцяло възстановен и само на 5% под нивото от 2019 г..

Скандинавските държави бележат отстъпление през 2025 г. Дания отчита –4% спрямо 2024 г., Норвегия –8%, а спадовете при Швеция и Финландия са значително по-големи – съответно –39% и –37%. Общият обем туристи от четирите скандинавски пазара остава с около 40% по-малък от този през 2019 г..

При повечето останали пазари не се наблюдават резки колебания – обемите им са близки до миналогодишните. Забелязват се леки спадове при Унгария (–6% спрямо 2024 г.), Литва (–17%), Нидерландия (–10%), Белгия (–7%) и Естония (–5%). За сметка на това има увеличение на туристите от България (+20% спрямо 2024 г.) и Латвия (+22%), докато Ирландия и Люксембург запазват обема си от предходния сезон.

• Румънци и украинци с най-много нощувки

Данните на Националния статистически институт разкриват, че Румъния и Украйна изпъкват като основни пазари за Южното Черноморие по брой реализирани нощувки през лято 2025. За украинските туристи е характерен по-дълъг среден престой – около 7 дни, докато при румънските гости се наблюдава скъсяване на престоя в сравнение с предходни години, но и увеличаване на честотата на пътуванията. Тази тенденция съвпада с влизането на България в Шенген и улесненото многократно преминаване на северната ни граница.

Към водещите сухопътни пазари следва да се добави и Турция, където през лятото се забелязва сериозен ръст на туристопотока. Особено след облекчаването на визовия режим за турски граждани в ЕС от 15 юли 2025 г. турските посещения значително нарастват. Засега гостите от Турция остават със средно само 2 дни престой, но рязкото увеличаване на броя им демонстрира големия потенциал на този съседен пазар.

Вътрешният български пазар по Южното Черноморие запазва стабилни позиции. Въпреки по-лесните възможности за пътуване в чужбина (напр. повече пътувания на българи до Гърция след присъединяването ни към Шенген), обемът на почиващите българи в Бургаско остава на нивата от последните няколко години. Това показва, че голяма част от българските туристи продължават да избират родното Черноморие за лятната си почивка.

• Приходите от туризъм растат с цените

Приходите от нощувки в област Бургас през активния сезон се увеличават значително, макар и основно заради по-високите цени, а не вследствие на по-голяма заетост. За месеците май-август 2025 г. регистрираните постъпления от нощувки достигат 837.6 млн. лева, което е с 20% повече спрямо миналото лято и с 78% над нивата от 2019 г.. По данни на анализа, този ръст идва главно от поскъпването на туристическите услуги, тъй като средната заетост остава по-ниска от предходни години. В същото време разходите в бранша продължават да нарастват, което ограничава подобрението на крайния финансов резултат въпреки рекордните приходи.