Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В рамките на една седмица ЕС подписа най-мащабната търговска сделка в историята си - с държавите от латиноамериканския търговски блок Меркосур, и след това на практика я блокира, като я изпрати за становище към Съда на ЕС. Намеренията на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен бяха да отвори пазар за 720 милиона души и да се премахнат мита за милиарди. Но евродепутатите се вслушаха в недоволните земеделци и поставиха сделката в правна изолация. Какво се случва и защо?
С радостни възгласи на земеделците пред сградата на ЕП и овации вътре в залата при евродепутатите бяха приветствани резултатите от гласуването в сряда, когато с крехко мнозинство от само 10 гласа - 334 „за“ срещу 324 „против“ евродепутатите решиха да сезират Съда на ЕС в Люксембург за споразумението с Меркосур.
Юридическият въпрос е сложен: има ли право Еврокомисията да избегне националните парламенти, като раздели сделката на две - на временно търговско споразумение (iTA) и Споразумение за политически диалог. Този ход ефективно замразява ратификацията, докато съдиите не се произнесат, което обикновено отнема между 18 и 24 месеца. Въпреки че според говорител на Еврокомисията съдебния иск ще отложи предварителното прилагане на споразумението, Комисията може да реши да прилага споразумението временно до произнасянето на съда. В европейското право съществува вратичка, която позволява търговските споразумения да влязат в сила преди да бъдат окончателно ратифицирани. Решението се взема от Съвета на ЕС, като за търговската част се изисква само квалифицирано мнозинство, а не единодушие. Така за бизнеса сделката би станала факт, докато политиците продължават да спорят.
Гласуването показа разделение сред българските евродепутати, което не следва стриктно партийните линии, а по-скоро разделението "глобалисти/бизнес" срещу "протекционисти/суверенисти". Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Емил Радев, Илия Лазаров от ГЕРБ-СДС, Никола Минчев и Радан Кънев от ПП-ДБ, Кристиан Вигенин и Цветелина Пенкова от БСП и Илхан Кючюк от ДПС подкрепиха линията на Еврокомисията за бързо приемане на сделката. "За" сезирането на съда и блокиране или отлагане на сделката гласуваха Петър Волгин, Станислав Стоянов и Рада Лайкова от "Възраждане", Ивайло Вълчев от ИТН, Танер Кабилов и Елена Йончева от ДПС и Христо Петров от ПП-ДБ. "Отцепници" като Христо Петров помогнаха за формирането на общото европейско мнозинство, което натисна спирачката. В профила си във Фейсбук Христо Петров написа, че се е запознал с позициите и на двете страни, но е избрал да подкрепи производителите и фермерите, тъй като споразумението засяга най-много тях. Радан Кънев определи обжалването като грешно решение и "лоша новина за индустрията", което обаче, той призова да не радикализира евродепутатите.
Гласуването предизвика разлом и в най-голямата Европейска народна партия (ЕНП). Т.нар. аграрно крило (Франция, Ирландия и Полша) гласува „за“, водено от страха да загуби електорат към крайнодесните партии. Индустриалното крило (съставено от Германия, скандинавските държави и Испания) гласува „против“, подкрепяйки сделката заради експортните интереси.
Ден по-рано - във вторник, хиляди фермери от Франция, Белгия, Германия, Полша, Италия, а сред тях и делегации от България и Румъния, блокираха района около ЕП. Посланието им беше написано на десетки езици върху тракторите: „Меркосур е смърт за фермерите“. Основното им искане беше за реципрочност - забрана за внос на продукти, които не са произведени при същите стандарти, каквито се изискват от европейските фермери. Илия Проданов и Радостина Жекова от Националната асоциация на зърнопроизводителите бяха на протеста в Страсбург:
"Споразумението с Меркосур е един ужасяващ удар върху земеделската общност в Европа, която е поставена под огромен натиск и няма силите и възможността да се пребори с производителите в Южна Америка. На всички ни е ясно, че ЕС е поставен под огромен геополитически натиск и това предразположи това споразумение да бъде подписано толкова бързо. Но Глава "Земеделие" определено не е обмислена. Това споразумение е последния пирон в ковчега на земеделските производители."
"Това е убийство на българското и европейското земеделие, защото не работим на равни права. Европейският производител ще се сблъска с производство с ниска себестойност и големи добиви."
48 часа по-рано, на 10 000 километра от Страсбург и Брюксел, атмосферата беше коренно различна. В Парагвай, Урсула фон дер Лайен обяви края на продължилите четвърт век преговори:
"Създаваме най-голямата зона за свободна търговия в света. Създаваме пазар от 700 милиона души и БВП, който възлиза на почти 20% от световния. Това е забележително. Това споразумение изпраща много силно послание към света. То отразява ясен и обмислен избор: избираме честната търговия пред митата. Избираме продуктивно, дългосрочно партньорство пред изолацията. И преди всичко - възнамеряваме да осигурим осезаеми ползи за нашите граждани и бизнес."
Със сделката се премахват 91% от митата между двата блока. За европейската автомобилна индустрия, химията и фармацията - сектори, в които България има сериозен дял като поддоставчик, това е добра новина. Митата за коли в Бразилия падат от 35% на нула. Но за земеделието споразумението отваря кутията на Пандора. Брюксел договори квоти за внос на 99 000 тона говеждо месо, 180 000 тона птиче месо и - което е най-болезнено за България - 45 000 тона пчелен мед без мито. Евтиният фураж от Южна Америка също би могъл да подбие цените на българското фуражно зърно на европейския пазар. Фермерите твърдят, че това е нелоялна конкуренция: продукция, отгледана с пестициди, забранени в Европа, ще подбие цените на местния пазар. Споразумението също така гарантира преференциален достъп до редкоземни ресурси, намалявайки зависимостта от азиатските пазари.
Това натискане на спирачката победа за европейските фермери ли е или икономически автогол? Отговаря главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов:
"От една страна имаме конкретни интереси на част от фермерите в част от европейските страни, които са организирани и мотивирани да спрат споразумението и за тях това вероятно отлагане е победа. И същевременно, според мен, нанася косвено икономически щети заради невъзможността да стартира работата на споразумението и оттам да се извлекат икономическите ползи за много други индустрии, които биха спечелили от отварянето на търговията."
В свят на търговски войни може ли Европа да си позволи лукса да се капсулира в търговския аспект?
"Трябва да е пределно ясно, че Европейският съюз има в много голяма степен силно отворена икономика. Европейската икономика е по-отворена от тази на Съединените щати, и от тази на Китай, което означава, че успехът на европейската икономика зависи от отвореността на глобалната търговия. А в момента имаме нещо като двойна преса срещу Европа. От една страна Съединените щати поетапно затварят пазара си с агресивните мита на администрацията на президента Доналд Тръмп, а от друга страна Китай със своята политика за вътрешен протекционизъм и субсидии на определени производства изземва пазарни ниши на доста от традиционните за водещите европейски икономики индустрии. Така че е очевидно, че има нужда от търсене на нови пазари в глобалната икономика."
Чухме апокалиптични прогнози от фермерите в Париж и София. Като икономист виждате ли реална заплаха от фалити или наблюдаваме протекционизъм?
"Конкуренцията винаги засяга някои от участниците на пазара. Наивно е да смятаме, че никой няма да бъде неблагоприятно засегнат. Въпросът в крайна сметка от гледна точка на производителността като цяло на европейската икономика и шансовете за развитие в целия Европейски съюз, на целия общ пазар и на всички граждани на съюза, е какво би позволило икономиката да е максимално продуктивна. Всъщност едно преструктуриране на икономиките е полезно в дългосрочен и средносрочен план, защото в крайна сметка Европа също няма нужда от непродуктивни, нискоефективни земеделски производители. И понякога се случва, че заради няколко хиляди конкретни компании или бизнеси всъщност страда един огромен пазар от 500 милиона души. Има известна истина в това, че част от фермерите за част от производствата ще бъдат изложени на по-силна конкуренция и вероятно ще трябва да свият част от производството си, но в крайна сметка това е полезно в дългосрочен план. Аграрният сектор също трябва да се адаптира и развива и да се подобрява. Той не може да остане същият десетилетия наред и да разчита на протекционизъм."
Критиците наричат тази сделка „автомобили срещу говеждо“. Тоест жертваме земеделието, за да изнасяме немски коли и машини. В тази формула къде е интересът на малка икономика като българската, която не произвежда автомобили, но има все пак аграрен сектор?
"Аграрният сектор специално в този сегмент - производството на телешко и говеждо месо, е така или иначе доста слаб и в момента. При телешкото месо делът на българските производители така или иначе е доста нисък. България няма вътрешно производство на финалния етап на автомобилите, но българската индустрия е много силно свързана с автомобилостроенето и като цяло машиностроенето в развитите западноевропейски икономики. С други думи, това, което се случва в България, в много голяма степен зависи от успеха на германските, италианските, нидерландските, френските и т.н. индустриални компании, които създават машини, които са в тежката индустрия, химическата индустрия, производството на автомобили, други превозни средства, други машини и съоръжения. Шансът е Европа да засили своите предимства там, където тя наистина е глобален лидер. Европа е лидер в автомобилостроенето, машиностроенето, производството на електрически съоръжения, химическата индустрия. И в този смисъл по-голям пазар означава Европа да разгърне и да спечели максимално много от своите предимства. Нека да произвеждат определени стоки и услуги тези, които го правят най-добре, с най-нисък разход на ресурс, най-ефективно, с най-добри технологии. И в размяната всъщност всички страни да печелят."
В създалия се юридически и политически спор май потребителите остават на заден план. Цените в магазините остават високи. От една страна гражданите на Евросъюза се оплакват от високата инфлация при храните, а от друга протестират срещу вноса на по-евтино месо и захар. Трябва ли българският потребител да приветства сделката с Меркосур, ако това ще свали цените в магазините?
"Разбира се, има такъв аргумент. Той всъщност е пряко свързан с икономическата рационалност и ефективност. Тези, които са по-ефективни, могат да предложат и по-ниски цени. Южноамериканските производители са по-ефективни в някои земеделски производства, което ще означава, че ще могат да предложат и малко по-ниски цени. В Европа пък също ще има производители, дори на същите земеделски стоки, които също ще могат и на по-ниски цени да останат на пазара, тоест ще бъдат отсети и в рамките на Европейския съюз по-ефективните от по-неефективните фермери, което също е от полза за бизнеса и, в крайна сметка, разбира се, и за потребителите."
