Не, България не е дала заем на Франция от 145 милиона златни лева през 1907 г.

През последните седмици все по-голяма популярност в социалните мрежи набира публикация, в която се твърди, че през 1907 г. България е дала заем на Франция в размер на 145 милиона златни лева за срок от 60 години.

Всъщност текстът, който се тиражира наред със снимка на документа, който "доказва" предоставянето на заема, не е нов. Той има хиляди споделяния още преди 3-4 години, като оттогава периодично се появява във Фейсбук с един и същи текст. Само един от постовете е споделен над 17 000 пъти. Новите постове са от края на октомври 2022 г.

В публикацията се твърди още, че споделеният документ показва оригиналната полица от договора на 4 езика. "После ще ни втълпяват, че сме били бедняци и диваци. Да се знае, че ние сме Европа, а не те", е масово тиражираният текст.

Потребителите коментират колко богата държава е била България в началото на XX век, за да може да си позволи заем от 145 млн. лева към Франция.

Твърдение: България е дала заем на Франция през 1907 г. на стойност 145 000 000 златни лева

Какво показват фактите?

В официалния справочник „История на външния държавен дълг на България, 1878 – 1990“ на Българската народна банка, който е достъпен публично в интернет, в 255 страници са описани всички заеми, които страната ни получава за период от 112 години.

Проверка в него показва, че през февруари 1907 г. правителството на Димитър Петков сключва договор за заем от френската банка "Париба", за 145 милиона лева с 4,5% лихва. Той е обвързан и с доставки на артилерия от "Шнайдер-Крьозо", както и с изграждане на железопътна инфраструктура.

След дълги преговори френското Министерство на финансите дава разрешение за котирането в Париж на българския заем. В официалния справочник на БНБ е записано, че от българска страна за подписване на договора биват оторизирани финансовият министър по това време Лазар Паяков и министърът на търговията и земеделието д-р Никола Генадиев. От френска страна са оторизирани да подпишат договора Албер Тюретини и Анри Шавер, които пристигат в България на 2 февруари 1907 г. Те идват с представители на Дойче банк. След уточняване на последните въпроси около лихвения процент на заема "Париба" отстъпва на 4,5% за срок от 60 години, вместо предварително фиксираните от нея 6%. На секретно заседание се уточняват и доставките от Шнайдер. На 13/26.02.1907 г. "Париба" и българското правителство подписват двойния меморандум. В справочника на Българската народна банка е описано, че договореното е пълна тайна и за това не са уведомени дори представителите на Дойче банк.

На 16.02/01.03.1907 г. е свикана извънредна сесия на Народното събрание. Финансовата сделка е мотивирана пред депутатите – 145 млн. лева, с лихва 4,5%, за 60 години. Средствата са за извършване на "конверсия на неамортизираните титри от заемите от 1888 и 1889 г.“ и за строителство на нови жп линии в 10 отсечки – Радомир – Кюстендил – границата; Левски – Свищов; Девня – Добрич; Борущица – Стара Загора; Мездра – Враца – Фердинанд – Превала – Видин; Фердинанд – Борущица – Лом; Габрово – Трявна; Радомир – Бобов дол – Дупница; Стара Загора – Търново Сеймен". Като секретен, контрактът с Шнайдер не се внася за одобрение в Народното събрание.

Данните в справочника „История на външния държавен дълг на България, 1878 – 1990“ на Българската народна банка доказват, че не България дава заем на Франция през 1907 г., а точно обратното - страна ни взима заем от 145 млн. лева. Това е видно и от доклад на френската банка "Париба" за финансовата 1907 година (копие от този доклад е качено на сайта на банката). 

Ако се зачетем в публикувания документ в социалната мрежа ще видим, че това е облигация (документ за дълг за предоставена парична сума на кредит от притежателя на облигацията) за български държавен заем от 1907 г., написан на 4 езика. Такива облигации се предлагат на онлайн търгове, като два такива имаше и през ноември 2022 г. с единична цена на облигация 12,5 лв. и 25 лв. (виж тук и тук архивирани страници от търга). 

Заключение

Твърдението, че България е дала заем на Франция през 1907 г. на стойност 145 000 000 златни лева, за срок от 60 г., е НЕВЯРНО. През февруари 1907 г., правителството на Димитър Петков сключва договор за заем от френската банка "Париба" за 145 милиона лева с 4,5% лихва. Той е обвързан и с доставки на артилерия от „Шнайдер-Крьозо“, както и за изграждане на железопътна инфраструктура. Това доказва, че не България дава заем на Франция, а обратното - взима заем на същата сума. 

------------------

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck