Проф. Тодор Кръстев: Съкращенията в НИНКН ще го компрометират

Сегашните съкращенията ще компрометират Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), тъй като той няма да е в състояние да изпълнява задълженията си, каза преподавателят по опазване на архитектурното наследство проф. Тодор Кръстев в коментар на заповедта за намаляване на числеността на персонала на Националния институт за недвижимо културно наследство с 12 щатни бройки от 1-ви март тази година.

В ход е една кампания за демонизиране на Института и тя се води от Божидар Димитров. В многобройни интервюта той твърди, че в Института има 5-6 архитекта със съмнителна квалификация, които са корумпирани, а ИКОМОС-България била най-корумпираната организация в България. Тази поредица от събития има обща цел и една възможна цел е например превръщането на Института в един послушен експертен инструмент, който да изпълнява всякакви поръчки. Друга възможна цел е Институтът да бъде закрит. Тогава решенията за куктурните ценности ще се взимат само на политическо ниво в Министерство на културата и точно това предлага Божидар Димитров. И в двата случая обаче вече всичко може да се случи с българското културно наследство. Трябва да осъзнаем, че добър или лош, защото има много критики към Института, той е единственият експертен държавен орган, призван да брани от името на държавата експертното начало в областта на опазването на културното наследство. В момента се руши една важна институция, каза той.

Проф. Кръстев обясни и ролята на Института: Съкращенията в Института трябва да се разгледат в един малко по-широк контекст. Преди всичко трябва да се зададе въпросът каква е ролята на Института в националната система за опазване и що за Институт е това? Той е единственият у нас държавен експертен орган за опазване на недвижимото културно наследство. Преди всичко функциите му са научни, изследователски и експертни. Без него съдбата на културното наследство е абсолютно несигурна. Без него системата за опазване просто се разпада. Ако няма правила, всичко е възможно. Освен това той има и административни функции за съгласуване на планове, проекти, издава документи, справки, т.е. Институтът има една свръхзадача – да брани културното наследство от името на държавата, според международни принципи на реставрация. Трябва обаче да се запитаме при какви условия се осъществява тази дейност след 1990-а година? Тогава започна един мощен строителен натиск върху историческите центрове. След 2007-а година се появи един нов момент на усвояване на европейски фондове. Беше открита формулата за превръщане на културното наследство в туристическа атракция, но не чрез научна реставрация, а чрез строителство на измислени крепости, т.е. хипотетични реконструкции. Тази практика се ползва с политическа подкрепа. Проблемът е, че това се случва в пълно противоречие с международните принципи, конвенции и т.н., затова експертната общност от реставратори реагира и се противопостави.

Проф. Кръстев смята още, че еднаквото съкращаване на персонала във всички институции означава, че държавата няма приоритети: Загубата на културни и природни ценности и на човешки животи е необратима. Някъде може съкращенията да бъдат 50%, другаде може би изобщо не трябва да има, тъй като това засяга обществения интерес. И двойно да се увеличат бройките на Института, всъщност няма да има особена полза, защото там реално трябва да се направи реформа. Необходим е един цялостен анализ на днешната политика за опазване на културното наследство. В рамките на дебата, трябва да се анализира и днешната система за управление и мястото на Института в нея. На второ място – на тази база трябва да се изработи стратегия за опазване на културното наследство в България. Трето – държавата трябва да помогне на Института да изпълнява своите функции, като го реформира.

Цялото интервю на Лили Маринкова с проф. Тодор Кръстев чуйте в звуковия файл.