18-те държави кредитори от еврозоната и гръцкото правителство се споразумяха в рамките на следващата седмица Гърция и останалите страни формално да подпишат дългосрочна програма за три години, през които кредиторите ще поемат вноските по всички кредити на Атина, защото тя не може да си ги плаща сама. 

Приетите от Ципрас реформи трябва да бъдат гласувани до сряда като законодателни текстове от парламента в Атина. Сред тях са вдигане на данъците, намаляване на разходите за пенсии, промени в структурата на държавната администрация, пазара на труда и други мерки, които коренно противоречат на предизборната платформа на крайнолявото правителство на СИРИЗА. Освен това Ципрас се принуди да отдаде държавни активи на стойност 50 милиарда евро в специален доверителен фонд, който ще ги използва за покриване и отсрочване на част от заемите на Гърция. Компромисно, половината от парите от приватизацията на държавните предприятия ще отидат за инвестиции и стимулиране на растежа и работните места, а седалището на самия фонд ще бъде в Атина, а не в Люксембург, както първоначално беше идеята. 

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер нарече постигнатия успех "типично европейско споразумение":

Няма да има "Grexit" – следователно ние сме доволни както от формата, така и от съдържанието на постигнатия резултат. Убеден съм, че гръцкият парламент ще гласува законодателните реформи.

Гръцкият премиер Алексис Ципрас заяви на свой ред:

Водихме тежка битка последните 6 месеца и настоявахме до края за споразумение в интерес на гръцката държава. Изправени сме пред тежки решения и дилеми, но поехме отговорността да предотвратим плановете на екстремистките кръгове.

Германският канцлер Ангела Меркел изрази надежда, че гръцките депутати ще изпълнят ангажимента, защото повечето закони вече били подготвени като текстове. Тя каза, че не е притеснена за Бундестага, който също щял да ратифицира сделката, защото в нея няма обещание за номинално опрощаване на гръцкия дълг:

Като цяло предимствата надминават недостатъците и се надявам ангажиментите да бъдат спазени. Ако това стане, Гърция може би ще се върне но пътя на растежа. Това ще отнеме много време, но си струваше усилието.

Министрите на финансите от еврозоната започват още днес да обсъждат подробностите по така нареченото "мостово финансиране" или специален спешен заем, който да бъде даден на Гърция преди сключването на дългосрочната спасителна програма, за да може страната да посрещне непосредствените си плащания. Ако фалитът на Гърция спрямо МВФ доведе до капиталови ограничения на банките, то следващият евентуален фалит към ЕЦБ, който се задава, окончателно би ги оставил без пари. Институцията във Франкфурт очаква на 20 юли, тоест следващия понеделник, падеж по плащане на 3,5 милиарда евро гръцки вноски по дълга, който Атина не може да върне без нова помощ.