Експерти обсъждат различните методи на културната съпротива срещу комунистическото управление през годините

За предаването „Хоризонт до обед“ историкът от БАН доц. д-р Анелия Касабова изтъкна, че в рамките на проекта ще бъде изготвен регистър от колекции , представящи различни форми на съпротива срещу режима:

Музиката е едно от полетата, но не само тя. В случая положителната страна на този проект е обхващането на всички културни области: кино, театър, музика, всекидневни форми на съпротива във всекидневния живот, форми на съпротива срещу етническа политика и етническо сегрегиране, тоест културата, но в цялото й разнообразие. Литературата разбира се.

Представянето на колекции не е свързано с пълното им дигитализиране, но в рамките на проекта се предвиждат фестивали, релана и виртуална изложба.

Проф. Улф Брунбауер допълни:

Една от целите на нашия проект е да покажем, че комунистическото време е много амбивалентно. Културната опозиция мисля, че е важен ресурс и днес. Наследството на културната опозиция е нещо, с което и сега трябва да се занимаем.

Михаил Груев, директор на Държавна агенция „Архиви“ сподели, че в масивите има малко данни за култура опозиция на режима:

Тук говорим само за отделни частни архиви или архивни фондове на знакови личности от културната опозиция. Да кажем в българския случай и в частност в Държавна агенция "Архиви" това е масивът на бившия президент Желю Желев, масивът на Радой Ралин и още няколко такива емблематични имена и случаи, но съотносимо това е нищожно по-малко с документите на самата държава.

Масивите на държавна агенция „архиви“ са проучени, но голяма част от архивите на културната опозиция са собственост на частни лица и неправителствени организации и би било добре да бъдат направени достъпни за бъдещи изследователи на периода, изтъкна Груев.