Разговор с историка Стефан Дечев за появата и значението на първата готварска книга на български език като част от характерната за 19 век тенденция в Европа за издаване на готварски книги. Чрез тях авторите им се стремят да доведат професионалните умения на готвачите до домакинята от средната класа. Кухнята, представена на страниците на Славейковата книга, се разглежда като компилация между османската кухня на Цариград и модерната практична европейска кухня на времето.Славейковото издание довежда много рецепти до българския дом и подготвя почвата за бъдещото им въплъщение след десетилетия като национални ястия.
Не са малко наблюдателите и българските дейци от последните десетилетия под османска власт, които се оплакват от лошото готвене. То представлява една вековна рутинна практика без някаква особена изтънченост и богато разнообразие от ястия. Не бива да се приема за случайно, че на този етап ясно се очертава относителна липса на представата за майката и бабата като изкусни готвачки. Вярно е, че жените „месят и готвят“. Ала трудно се натъкваме на описания на конкретни тънки кулинарни умения при приготвянето на дадени ястия, макар старите обикновено да наглеждат готвенето на снахите. Липсват обикновено и някакви изтънчени ястия дори като наименования. Говори се за „баница“, „печена кокошка“, „агне“ и т.н. Описанията на разни тлаки и седенки не са придружени с детайли по отношение на ястията, които домакинята е предоставила на насъбралите се. Твърде редки са сведенията за майки и баби, притежаващи изкусни готварски умения. И когато се появяват, те се свързват с професионалното готварство и хранителните продукти на големия град. Разрешаването на този проблем е задача за бъдещето и най-вече дело на кулинарната книжнина. Началото ѝ е поставено през 1870 г. в Цариград с появата на първата готварска книга на български език, съставена от популярния редактор на в. „Македония“ Петко Рачов Славейков, пише в своя статия историкът Стефан Дечев.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Утре (26 ноември) в софийското село Осойца ще има голям екофестивал. Организира го Международното училище "Космос", като събитието е благотворително - деца, родители и учители ще събират отпадъци за рециклиране, които ще бъдат изкупени от фирми, а парите ще отидат за ремонт на Детското отделение на Многопрофилната болница в град Елин Пелин...
Вчера приключи 24-ото издание на Банско филм фест. Една от премиерите на международния фестивал беше на филма “Еверестинг” за незрящия планински бегач Виктор Асенов . Става дума за изкачване от хижа “Алеко” на Витоша до Черни връх 19 последователни пъти, за 46 часа, между 21 и 23 март 2025 г., без да се спи . Като денивелация това се равнява..
На 26 юли се навършиха 100 години от рождението на големия български алпинист Георги Атанасов - Джиджи. За него на Банско филм фест (19 - 23 ноември) имаше специално място в рубриката "Памет", която припомня за значими имена от екстремните спортове . За първия професор по алпинизъм, на сцената на фестивала разказаха Александър Шопов - доцент по..
Тази седмица Банско е световна сцена на екстремните спортове - в полите на Пирин планина се провежда 24-ото издание на Международния фестивал на планинарското и екстремно кино . Традиционно съботата е най-натовареният ден в програмата. Сутринта започна със състезанието по катерене на изкуствена стена Купа “Петър Атанасов” , на името на..
В Банско днес и утре е кулминацията на Международния фестивал на планинарското и екстремното кино. Утрото в петък започна с проливен дъжд и гръмотевична буря, което наруши графика на част от младежката програма, но пък имаше толкова филми за гледане в трите зали, че човек можеше и да не разбере дали дъждът е спрял. Междувременно на..
Театърът е изкуство, което се случва тук и сега. Има обаче актьори, които успяват да намерят начин, заради таланта и отдадеността си в професията, да направят така, че да си спомняме за техните театрални роли дълго време след като постановките са слезли от афиша. Такива роли е постигала Домна Ганева в миналото. И то много – като например Аманда в..