За Истанбулската конвенция, половете и правата на жените

В последните месеци дебатът около Истанбулската конвенция далеч надхвърли това, което можем да открием в самия документ, ратифициран от 28 държави. Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ Юлиян Петров от Синдикат „Образование“ по повод организираната от председателя на Народното събрание Цвета Караянчева дискусия за Истанбулската конвенция.

Виждаме притеснения, че едва ли не ще променят Конституцията, ще се променят нормативни документи, ще се вкарват нови предмети в училище, ще се узаконява нещо, което на този етап още не е било обяснено и куп други неща, които, за мен, далеч не са най-важните. Акцентът в тази Конвенция е превенция на насилието към жените, към по-слабите, към различните. В този ред на мисли, нашата категорична позиция - на синдикат „Образование“ е, че, първо, в образователните институции няма конкретни програми, системи, протоколи за едно евентуално подобно действие.

В този ред на мисли, мисля че и българското образование и българската държава би трябвало така да погледне в работещите политики в тази посока и да допълни своите нормативни документи за превенция и намаляване или изкореняване на дискриминацията към такъв тип хора – деца и ученици, защото ако тръгнем да коментираме и да доказваме, че такъв тип хора на света няма – с различни ориентации, мисля, че ще се върнем векове назад.

Според Петров, виждаме „странен оттенък на дебата“, тъй като  разговорите по темата не са се състояли в миналото. В текста на документа той не е видял причина държавата да прави отделни тоалетни или вкарва нов предмет в училище заради третия пол.

Ловчанският митрополит Гаврил припомни, че 11 страни – членки на ЕС са отхвърлили документа, а някои са го приели с условия.

Искам да кажа, че ако това стане - ратифицирането на Конвенцията - заложените в документа положения ще имат по-голяма правна тежест, в сравнение с националното ни законодателството, това е написано и в Конституцията, в съответната сфера. Обаче заложените в Конвенцията идеи и мерки надхвърлят привидната обосновка за защита конкретно на жените с домашното насилие. Искам да кажа и друго - много по-голямо насилие ще има за жените, ако се приеме Конвенцията и ако се тръгне по пътя на утвърждаване на тези принципи. Това се говори в обществото и българския народ мисля, че го разбра и огромната част от българите са против ратифицирането, не защото са против защитата на жените – за това има закони и могат да се подобрят и могат да се допълнят, но тук, скрито под привидността „да защитим жени и деца“ се влага материал, алинеи, които всъщност ще доведат много до разрушаване на един традиционен християнски морал, който в България го има.

Ние сме категорично против ратифицирането, но не защото сме против защитата на жените и защитата от домашно насилие, допълни духовникът и припомни библейските текстове, че Бог е създал само два пола.

Главният мюфтия Мустафа Хаджи изтъкна, че според исляма, защитата на жената е дело на всеки човек, а жените са създадени по-слаби физически, не за да бъдат малтретирани, а за да бъдат защитавани. Мюсюлманската религия също признава само два пола – мъжки и женски.

Мнението на нашето вероизповедание е, че жените трябва да бъдат защитени и правата им трябва да бъдат защитени. Няма друг пол освен двата пола. Оттам нататък всеки има право да решава сам. Не очаквайте от нас да изземем функциите на Народното събрание, в крайна сметка те ще поемат тази отговорност.

Обществото трябва да има някакъв ориентир, по който да върви. Ако загубим ориентира, ще загубим в нашия живот и нашето битие. Ориентирът не сме го измислили ние и не ние сме поставили началото му. Хората преди нас са живели по този начин. Според мен, трябва да продължим в същата насока.