Откриха българско училище в Салерно

Българско неделно училище “Асен и Илия Пейкови” е основано през 2014 г. в Рим в резултат от желанието на група ентусиазирани родители да предадат на своите деца българския език, култура и традиции. Училището е едно от приблизително 400 български учебни институции в света, признато от Министерството на образованието и науката на България. Цел на училището е преподаването на български език по такъв начин, че да не бъде прекъсвана връзката с България. 

През 2015 бе създаден филиал в Нетуно, докато през 2016 училището отвори филиал в Ладисполи. Така учебната структура “Асен и Илия Пейкови” става най-голямото и важно българско училище в Италия.

През 2016 учебното заведение е обявено за “Иновативно училище на България в чужбина”, заради документалния филм “Образованието в римската провинция Тракия”. Една година по-късно училището получи специалната награда на младежкия международен фестивал „Арлекин” във Варна за филма “Мостовете на времето”.

От тази учебна година филиали бяха отворени в Кастилионе дел Лаго и в Салерно. Учебната политика продължава да гледа извън традиционните схеми, насочена към откриването на нови методи, които да привличат още деца, но и да превръщат подрастващите в отговорни и креативни бъдещи граждани.

В Салерно беше открит филиал на „ Асен и Илия Пейкови“ , в които броя на записаните ученици за първата учебна година надмина очакванията на всички. Училището носи името на двамата братя Пейкови, защото целта е да се поддържа жива паметта за тези двама български артисти, оставили дълбока следа в европейската и световна култура.

На входната врата на Рим – летището във Фиумичино, се намира една изключителна българска следа – девет метровата бронзова статуя на Леонардо да Винчи, дело на българския скулптор Асен Пейков. В непосредствена близост до Колизеума се намира малко площадче, носещо неговото име, а в известното и най-старо “Кафе Греко” до площад Испания, можете да видите паметна бронзова плоча, свидетелство за признанието към този наш артист.

Илия Пейков е по-малкият брат в семейството. Той заминава за Италия малко по-късно, когато Асен вече е проправил пътеката във Вечния град. Първоначално Илия помага на брат си в леенето на статуите, участва също в изграждането на скулптурата на Леонардо Да Винчи, но после поема по пътя на изобразителното изкуство. Ако трябва обаче да дадем едно определение на изкуството на Илия, то бихме могли да го наречем „Художникът на Космоса”. Не случайно, когато Гагарин отива в неговото ателие на пиаца „Дела Пиня”, в близост до Пантеона в Рим, космонавтът остава изумен от перфектно пресъздадените космически пейзажи, които никой освен него до този момент не е виждал.

Може би в необятните предели на вселената Илия е търсил семето, от където тръгва човешкия род и същност, с красотите и мистерията, които таи в себе си. Мисля, че когато говорим за двамата братя не би трябвало да говорим за тях само като българи, защото те са един истински пример за хора космополити. Може би Илия и Асен Пейкови щяха да продължават да бъдат неизвестни, ако не бе неуморната работа на вдовицата на Илия – Йоле Манчини и сина на Асен –Родолфо, които не престават да разпространяват спомена за двамата артисти.

През 2007 година в Рим бе открит още един площад в близост до кинематографското градче Чинечитта, на името на Илия Пейков. И за да продължим жива паметта и историята за двамата братя, тръгнали от Севлиево, ние посвещаваме нашето.