Изследване в Румъния вдъхновява ново проучване за приноса на евреите към историята на България

„Еврейското общество в Букурещ е най-старото. Към днешно време обаче е най-малобройното - под 1 процент. В цяла Румъния, дори не в Букурещ, се оказа, че са по – малко от 50 души. Тази книга я правя заради тях, защото нито един от тях не е историк. Те са били с повече възможности и затова са се развили като интелектуалци. Архитекти, банкери, музиканти, управители на аптеки, лекари. Останалите сефаради са обикновено са от най-старото поколение. За съжаление, наскоро даже почина един известен архитект, както и една актриса. Много от тях нямат деца. Наследниците им не се припознават като сефарадски евреи. А и затова те не поддържат и традицията. Сефарадската общност лека – полека, както виждате, изчезва, а с нея - и споменът за нея...  В книгата има информация за личностите, бизнесите им, архитектурата. Опитахме се да обхванем по малко от всичко. Възможно е това да провокира и други изследователи да се опитат да намерят повече данни. За нещастие, в архивите няма много документи. Даже нямаме снимки. Имаме, примерно, доста известна група от банкери, която е допринесла доста сериозно за Румънската академия на науките и румънските университети със стипендии и награди. Има доктори с принос към развитието на медицината. Една интересна история е за един 17-годишен сефарадски евреин, който отваря книжарница за книги втора ръка, и така поставя началото на империя - чрез създадено издателство прави румънската и чуждоезиковата литература по-достъпни за хората. Книгите по онова време са били много скъпи. А той намерил начин да ги печата и продава по-евтино".

Посланикът на Румъния Н.Пр. Йон Гъля отбелязва интересната българска връзка в книгата за сефарадските евреи в Румъния.

„Има много връзки между сефарадски евреи от България, регон Русе, и тези от Румъния в рамките на миналото. Надявам се, че изследването в тази книга и изследването, което ще продължи, ще успеят да покажат интересни неща“.

Доктор Фелисия Валдман потвърди:

„В книгата се говори за трима сефарадски евреи, родени в България през 19 век и заминали за Румъния. Регистърът на сефарадското гробище в Букурещ показва, че много голяма част от тях са били родени в България - в Русе, Стара Загора, други в София. Те са се преместили да живеят в Румъния през 19 век, защото виждали и повече възможност да развиват бизнеса си".

С представянето на книгата беше дадено начало на инициативата "Да открием следите на еврейския принос за историята на България". В интервю за предаването "Хоризонт до обед" дипломатът и музиколог Леа Колен сподели, че се е запознала с изследването на Валдман преди няколко месеца в Букурещ.  

„Много ме впечатли, че за една много малка общност, защото сефарадите в Румъния са били някъде 1% от еврейското население се прави едно изследване, което е финансирано от румънската държава, от Букурещкия университет и което е в рамката на тази програма на International remembrance holocost alliance, към която и България има много големи аспирации, за да се запази споменът за културните следи, които са оставили сефарадите в Румъния - огромен институционален ангажимент и от града Букурещ, и от държавата Румъния, от университета и от други институции“.

Коен е била „шокирана“, че сефарадското  наследство в България е „огромно“, тъй като българските евреи са основно сефарадски и следите „са видими, но никой не ги забелязва“:

„Това ме накара просто да я извикам в България, разбира се с нашата асоциация и със съдействието на Румънското посолство, за да се покаже един пример как се правят нещата за тези следи“.

В България винаги се говори какво българите са направили за евреите, но никога - какво евреите са направили за своите съграждани – българите, каза Коен и определи това като „стар порок“. Тя посочи че евреите са "отговорни" за качествения текстил, шоколада и появата на тоалетната хартия у нас. Освен това са били и от най-големите благотворители в страната с особен принос в строежа на старопиталища и кухни за бедни.