Режисьорът Мика Джонсън: Технологиите не бива да ни плашат, а да ни вдъхновяват

Мика Джонсън представи проекта проектът за виртуална реалност „VRwandlung“ на Гьоте-институт - Прага като специален акцент на Софийския международен панаир на книгата.

Посетителите са поканени да се преобразят виртуално в Грегор Замза и да преживят историята на Кафка по нов начин и от собствена перспектива, както и на среща - разговор с Мика Джонсън и неговите разкази във виртуалната реалност.

„Това е проект, финансиран от Гьоте-институт в Прага. Aз като режисьор и продуцент се обърнах към тях с идеята чрез „VRwandlung“ „Метаморфозата“ на Кафка да се преведе и използва с нова медия, а именно виртуалната реалност. В този случай, вместо да гледаме театрална постановка или филм, по-скоро ние – участниците – ще се превърнем и преобразим виртуално в Грегор Замза.“

Никой досега не е пресъздавал тялото на насекомо във виртуална реалност

„Предизвикателствата бяха наистина много, тъй като това се случва за първи път. Никой не е правил нещо подобно – имам предвид, че никой досега не е пресъздавал тялото на насекомо и то във виртуална реалност“, признава Джонсън.

„Трябваше да изберем насекомото, после - колко крака да има, как да се движат, поставихме и тракери при ръцете и краката. За да се случат нещата взеха участие три екипа. Аниматори, които пресъздадоха пространството на Грегор Замза с още 100 допълнителни елемента. После Черната стая беше сканирана от визуалния екип. Това са истински актьори – те реконструираха стаята по начин, по който след това всички ние можем да отидем, да се прехвърлим във виртуалното пространство. А третият екип работи само и единствено върху тялото на Грегор Замза. Участваха 30 души.“

Проектът е реализиран на чешки, немски и английски език. За всяка една от версиите има по четирима участници. Самата история, темата на „Метаморфозата“ е универсален феномен, смята Мика Джонсън.

Виртуалната реалност се справя много добре с превъплъщението на героя на Кафка

„Когато четем Кафка, ние си представяме как наистина се превръщаме в насекомо – дори това да е метафора. Това, че тръгваме от историята на Грегор Замза, както и това, че се превръщаме в насекомо, е нещо, което виртуалната реалност успява да направи много добре.“

„В момента, когато тръгвате към тази виртуална реалност, вие сякаш отклонявате вашето съзнание и го включвате, подобно на зарядно, в един нов свят. И виждаме, че всичко е възможно. Това е един нов свят, програмиран по начин, който чрез своите артистични елементи ви дава усещането, че наистина можете и се превръщате в насекомо в този нов свят.“

Мика Джонсън определя като много интересно да се играе с идентичността, защото човешката идентичност представлява сбор от нашите идеи, мисли за това какви сме били в миналото, какви и кои ще сме в бъдеще. А с виртуалната реалност това се постига много бързо.

„В момента, в който вие се видите като насекомо с ръце и крака, а после се погледнете в огледалото с долна челюст и антена... точно в този момент чувате как бие сърцето ви на насекомо, а после започвате постепенно да долавяте и други звуци и шумове, които чуват насекомите. Да, в този момент вие може да доизградите тази идентичност, да си играете с нея. И наистина това, което виртуалната реалност успява да постигне по много успешен начин, е различно от киното, литературата, музиката.“

Благодарение на виртуалната реалност можем да играем с граматиката на фантастиката

Запитан има ли предпочитана реалност, Мика Джонсън отговаря, че предпочита повече света на фантастиката, мечтите и сънищата, отколкото чистата реалност.

„Повечето ми филми са свързани с фантастиката, а виртуалната реалност като технология e истински подарък. Благодарение на нея можем да играем с граматиката на фантастиката. Обичам фантастиката, защото там нещата обикновено се случват много бързо, драматично. Нашата идентичност се променя непрестанно. Наясно сме, че опитностите ни се променят постоянно, а в този свят тук и сега сме по-ограничени заради телата ни, заради това какво другите мислят за нас или пък проектират върху нас. Харесвам и двата свята.“

„Аз лично предпочитам по-безшумния свят - този на думите. В бъдещето на виртуалното пространство, в което аз бих искал да съм, би имало по-малко шум, дори би било по-близко до това на храмовете, където може лесно да чуете вятъра. Харесвам много един композитор – Джон Кейдж. Той доказва, че не съществува само и единствено тишината, защото дори и в най-тихото местенце вие ще доловите туптенето на вашето сърце.“

Обозримото бъдеще ще бъде изцяло безжично

Какво бъдеще ни очаква, след като все повече сме във виртуалното пространство?

„Първо си мисля, че близкото, обозримо бъдеще, ще стане изцяло безжично. Все повече хора ще използват все по-малко компютрите. И самите хора ще започнат сами да създават тяхно виртуално пространство чрез различни програми, които навлизат и ще навлизат все повече. Вероятно след 20 години ние вече ще живеем във виртуални пространства, създадени от нас самите, където ще сме разположили нашите мечти, а в различните сгради ще са страховете ни, нещата, които обичаме, нашите надежди и спомени. Наистина се надявам там всеки да ги споделя. Това ще ни помогне да сме по-емпатични.“

„Наясно съм, че има много страхове - страховете, свързани с технологиите и научната фантастика, с филмите. Те още повече задълбочават нашите страхове, защото ние наистина не знаем накъде отиваме, къде ще бъдем през следващите години“ – продължава Мика Джонсън.

Вместо да се страхуват от технологиите, хората трябва да се вдъхновят и да създават по-красив свят

„Ето, хората днес са погълнати от телефоните. А нека си представим, че след пет години ще живеем във виртуална реалност. Смятам, че вместо да се страхуваме от технологиите, би било по-добре хората да се вдъхновяват и да се стремят да създават по-красив свят. С мечтите и фантастиката да се опитат да правят неща, които преди не са можели. И това е, което наистина ме вдъхновява – това е една „нова медия“, един „нов език“ и има толкова много възможности отнасящи се до това какви можем да бъдем и каква да е нашата идентичност.

Много пъти хората ме питат дали виртуалната реалност би изместила киното, театъра, литературата. Това няма как да се случи! Нали телевизията не е изместила киното, нито пък киното – театъра. Различните форми, медии – ето, например, рисуването, скулптурата – виждате, че са живи и се допълват.

Затова аз смятам, че виртуалната реалност няма да измести другите неща. Но, да, смятам, че артистите трябва да разберат тази реалност. Че режисьорите, продуцентите, които искаме да създаваме виртуална реалност, трябва да си зададем въпроса как да я използваме, когато искаме да преведем литература. А това си е истинско предизвикателство, защото това не е нещо линейно.“

„Ето тук, в този експеримент, вие се превръщате в главния герой и аз като продуцент не мога да реша накъде да тръгнат героите. Вие ще сте тези, които решават. Участниците ще създават и ще преживяват нещата, а аз не мога да ги ограничавам. В това е и предизвикателството на новата медия и виртуалното пространство. Различно е от видео игрите.“