2018: Трудности за Путин след категорична изборна победа

Това, с което със сигурност ще запомним отминаващата година, е категоричната победата на Владимир Путин на президентските избори на 18 март. Четвърти президентски мандат до 2024 г. в резултат на 76% подкрепа. Безспорно впечатляващ резултат.

Ето и обяснението на Дмитрий Орлов, политолог и член на Висшия съвет на управляващата партия „Единна Русия“: „Мисля, че мащабът на подкрепата за Владимир Путин беше свързан с повторна патриотична мобилизация, второ издание на Кримската пролет през последните три и половина седмици от кампанията. Хората наистина изпитаха страх, заплаха, както и че само Владимир Путин може да ги защити от тази заплаха“.

Неслучайна дата за вот

Датата на вота не беше избрана случайно. На 18 март 2014 г. полуостров Крим стана част от Руската федерация. Триумфалната изборна победа беше ознаменувана с тържествен концерт до Кремъл под наслов „Русия, Севастопол, Крим“.

„В нашата работа няма да се ръководим от някакви текущи конюнктурни съображения. Ще мислим за бъдещето на нашата велика родина, за бъдещето на нашите деца. Действайки така, ние безусловно сме обречени на успех. Много ви благодаря. Нека заедно се захванем за мащабната работа в името на Русия! Благодаря!“, обеща Владимир Путин пред хилядите си поддръжници в центъра на Москва.

Кримската операция изстреля до небесата падналия рейтинг на Путин през 2014-а, помогна и сега, но със сигурност няма да е достатъчна за поддържането на високо ниво на одобрение на президента през следващите шест години.

Руският лидер не участва в телевизионните дебати, оставяйки медийната слава на другите седем претенденти за президентския пост. Те сътвориха истинска пародия, на чийто фон кандидатурата на Владимир Владимирович изглеждаше още по-сериозно, убедително и безалтернативно.

„Той никога не е участвал в дебати. Новото е по-скоро, че изобщо не публикува предизборна програма, почти не проведе предизборни мероприятия. Въобще избираме президент, който не ни каза с какво ще се занимава в следващите шест години“, отбелязва политическият наблюдател и главен редактор на сайта Carnegie.ru Александър Баунов.

На 7 май Владимир Путин официално встъпи в длъжност, повери правителството на стария нов премиер Дмитрий Медведев и подписа новите майски укази.

Критикувана пенсионната реформа и случаят „Скрипал“

Медведев обяви най-непопулярната реформа - пенсионната. Тя предвиждаше постепенно увеличение на пенсионната възраст. На фона на растящото народно недоволство Владимир Путин предложи смекчен вариант на реформата. Двете камари на парламента приеха президентските поправки, но недоволството не стихна. Стигна се до протести в десетки градове на Русия, сблъсъци с полицията и арести. А социолозите регистрираха и спад на доверието към президента.

През пролетта Русия се оказа замесена в шпионски скандал, който още повече влоши и без това сложните ѝ отношения със Запада. Лондон обвини Москва в опит за отравяне с нервно-паралитичното вещество „Новичок“ на бившия разузнавач Сергей Скрипал и дъщеря му. Великобритания, Съединените щати, повечето страни от Европейския съюз и Украйна изгониха общо над 150 руски дипломати.

Русия отговори реципрочно.

Случаят „Скрипал“ беше удобен за целите на това, което някои експерти наричат хибридна война. Лондон така и не успя да предостави неоспорими доказателства за „руската следа“, а Москва - да разсее напълно появилите се съмнения.

За сметка на това Русия организира това лято най-доброто досега световно първенство по футбол, поне според мнението на президента на ФИФА Джани Инфантино. Световното обаче приключи за месец, еуфорията отшумя и хибридната война продължи с пълна сила.

За Русия западните санкции са рутинна практика, с която тя се опитва да свиква. Въведените преди четири години заради Украйна европейски ограничения едва ли скоро ще бъдат отменени. Русия няма да се откаже от Крим, а в Донбас имаме класически замразен конфликт.

Същевременно Москва продължава да придвижва проектите си за газопроводи, които трябва да заобиколят Украйна: „Северен поток-2“ и „Турски поток“. От една страна виждаме официално декларирана европейска солидарност с Украйна, от друга обаче руският природен газ е в пъти по-евтин от американския втечнен.

Тази трудна Украйна

И тази година Украйна продължи да се отдалечава от руската орбита. Стигна се и до първия пряк военен сблъсък между двете страни. През ноември в района на Керченския пролив Русия задържа три украински военни кораба с 24 души на борда.

Междувременно украинският президент Петро Порошенко получи подкрепата на вселенския патриарх Вартоломей и обяви този месец създаването на независима от Московската патриаршия Украинска православна църква. Въпреки острото политическо противопоставяне Русия остава най-големият търговски партньор на Украйна. А Кремъл запазва надеждите си, че някогашната братската страна все още не е безвъзвратно загубена.

„Ние имаме отношения с украинската държава. Украинската държава е нещо много по-голямо и по-важно за нас от този режим, който се оказа на власт благодарение на предателството от страна на Запада на всички норми на международното право и международното поведение. Украинският народ няма нищо общо“, заяви в интервю за радио „Комсомолская правда“ руският министър на външните работи Сергей Лавров.

Времето ще покаже доколко са оправдани очакванията на Лавров. И как ще реагира Вашингтон на опасността от евентуално бъдещо сближаване между Москва и Киев.

Радостта от Тръмп избледня

Онези представители на руския политически елит, които аплодираха избирането на Доналд Тръмп за президент, окончателно разбраха, че радостта им е била напразна. Срещата между лидерите на Русия и Съединените щати през юли в Хелзинки не даде нов импулс на двустранните отношения, а по-скоро донесе нови вътрешнополитически главоболия на Тръмп.

„Американската прогресивна общност се бори с Тръмп. Нищо няма да се промени, докато едната от двете страни не победи. Трябва да забравим за каквото и да било подобряване на руско-американските отношения в тази ситуация. При това за дълъг период от време“, твърди политическият коментатор на радио „Комерсант“ Дмитрий Дризе.

Дълго планираната следваща среща Путин-Тръмп така и не се състоя. А американският президент обяви намерението си да изтегли Съединените щати от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег. Аргументите на Тръмп: договорът е остарял, Русия отдавна не го спазва, редица трети държави вече притежават подобни ракети. Разбира се, Тръмп имаше предвид най-вече Китай.

Путин отговори, че Съединените щати принуждават Русия да предприеме ответни мерки за сигурността си. Същевременно обаче направи едно много важно уточнение.

„С този договор има определени трудности. В него не участват други страни, които притежават ракети със среден и малък обсег. Но какво пречи да започнем преговори за присъединяването им към действащото споразумение? Или да започнем преговори по параметрите на нов договор“, каза той.

В Кремъл очевидно си дават сметка, че големият сблъсък е между световния шампион Съединените щати и претендента за титлата Китай. При това положение Русия може да играе ролята на секундант на едната от двете страни, като засега това е по-скоро Пекин, отколкото Вашингтон.