2018: Режимът в Сирия печели битки, войната остава

Доналд Тръмп произведе в последните дни на годината може би най-значимата за гражданската война в Сирия новина - оттеглянето на американския военен контингент, подпомагащ кюрдско-арабските сили в Северна и Източна Сирия в борбата им срещу „Ислямска държава“.

Причината - Тръмп смята, че джихадистите са победени. Анонсът му дойде само седмица след като турският му колега Реджеп Ердоган обяви, че страната му започва военна офанзива на изток от р. Ефрат насочена именно срещу същите кюрдски формирования, които Анкара приема за терористични.

2018-а отне живота на десетки хиляди, в това число и цивилни. Много от тях загинаха при правителствените офанзиви, с които Башар Асад възвърна контрола си върху голяма част от страната пред осмата година на гражданската война в Сирия.

Под контрола на президента се върнаха последните упорити бунтовнически анклави в Южна и Централна Сирия. Символично беше завземането на Дераа - районът на първите антиправителствени протести през 2011-а. Офанзивата на проправителствените сили и продължаващите размирици между отделни въоръжени групи доведе до хиляди цивилни жертви.

„Очите ми много се насълзиха, не виждах, не можех да дишам. Не можех да си поема дъх и сърцето ми започна да бие бързо. Дъщеря ми посиня заради пневмонията ѝ. Лицето ѝ стана синьо и не можеше да вижда, защото очите ѝ много се подуха. Очите ѝ все още не са като преди“, разказва Раша Едлиби, майка на две деца, оцеляла при предполагаемата химическа атака на правителствени сили в Дума, близо до столицата Дамаск.

Прогонването на бунтовниците от града е с цената на около 70 жертви, а Съединените щати и Запада отговориха с ограничени удари по военна инфраструктура на Асад.

В зоните, върнати под правителствен контрол, президентът Башар Асад беше посрещан от някои като герой, а той изтъкваше как всичко си е струвало.

„Нашата оценка на действията по унищожаване на терористите е позитивна, особено що се отнася до ефектът, който тези военни действия имат за възстановяването на стабилността и връщането на бежанци по родните им места“, каза президентът.

Победата на президента, подпомаган от Русия и Иран, е силно преувеличена, смята Руслан Трад - български журналист от сирийски произход, изследовател и автор на книга за войната.

Според него тепърва ще се стигне до регионален сблъсък и сблъсък между големи държави, разположили все по-големи военни части тази година. Руслан Трад вижда 4 зони в Сирия – правителствена с иранско присъствие в централна и Южна Сирия, Западна Сирия и крайбрежието, за които се смята, че са контролирани от Русия, американска зона в Източна и Североизточна Сирия и турската зона в Северозападна Сирия по границата.

Сирия се превърна в поле на по-тих, но постоянен и суров сблъсък на интересите на всички тези сили. Всяко изостряне в техните отношения, като увеличилите се през годината израелски бомбардировки срещу цели на Иран в Сирия, правят конфликта сякаш безкраен. Официално всички се борят срещу тероризма, но влизайки в осмата година на войната, победен ли е той?

„Ислямска държава“ напомни ужасяващо за себе си в Южна Сирия с убийството на над 200 души и отвличането на още 100… Седем месеца не могат да се справят правителствените сили и Русия, и ирански части там с нея“, каза Трад.

При реално продължаващ конфликт, икономически и политически средства за възстановяване на сринати големи градове като Алепо няма. Поради тази причина и връщащите се в тях са по-малко от очакваното.

Същевременно северната провинция Идлиб продължава да е под бунтовнически контрол. Офанзива на правителствените сили, за която анализаторите предвиждаха да доведе до хиляди жертви, в крайна сметка бе спряна със създаване на демилитаризирана зона, договорена от Русия и Турция. Анкара има своите интереси в Сирия.

„Миналата седмица официално обявихме, че ще започнем военна операция на изток от Ефрат. Започнахме ли я? Да. Сега продължаваме. Обсъдихме тези неща с г-н Тръмп и получихме позитивен отговор. Докато последния терорист в региона не бъде неутрализиран, ние ще претърсваме сирийската територия сантиметър по сантиметър“.

Това заяви турският президент Реджеп Ердоган в самия край на 2018, когато и обяви военна офанзива на изток от р. Ефрат, чиято цел е контрола над Манбиж. Операцията е продължение на „Маслинова клонка“ - навлизането на турската армия и нейни милиции в контролирания от кюрдски сили район на Африн през януари.

Властта на Ердоган счита за терористични кюрдските формирования, победили „Ислямска държава“ и установили контрол върху Източна и част от Северна Сирия. Кюрдите, поддържащи свое ляво федеративно управление в региона, са подкрепяни от САЩ.

Но американският президент Доналд Тръмп обяви, че ще започне постепенно изтегляне на целия военен контингент на САЩ в Сирия. Решението срещна одобрението на Русия и на Турция, подготвяща операцията си на изток от Ефрат.

Тръмп аргументира изтеглянето с постигнатата категорична победа над Ислямска държава. Тази оценка не беше приета от съюзниците му във Франция и Великобритания.

Кюрдско-арабските сили, които явно сами ще продължат борбата си срещу остатъците от джихадистите и настъпващите турски сили, изразиха съжаление и мнение, че отстъпването на САЩ ще създаде политически вакуум в Северна и Източна Сирия.

В края на годината обаче международната общност постигна поне временен мир в друга размирна точка на Близкия изток - Йемен.

„Постигнахме споразумение за градът и пристанището Ходейда, при което ще има взаимно изтегляне на войски от тях и прекратяване на огъня. ООН ще има водеща роля в пристанището и по този начин ще бъде осигурен хуманитарен достъп и възможност за движение за цивилното население. Ще бъдат подобрени условията на живот за милиони граждани на Йемен.“

Това заяви генералният секретар на ООН Антонио Гутериш след постигането на примирие между подкрепяните от Саудитска Арабия правителствени сили и бунтовниците хуси, поддържани от Иран.

До примирието се стигна след няколкомесечна обсада на контролираното от хусите пристанище Ходейда. Остава надеждата примирието да има по-траен характер и в крайна сметка да доведе до същински край на конфликта.