Искра Баева: В обществото има сблъсък на патриотизъм и национализъм, захранен с много митове

"В отбелязването на годишнини винаги има съвременен момент, винаги е обърнато към въпросите и предизвикателствата, които седят пред съвременниците. Честването не е елемент от историята, а елемент от съвременността. Историята винаги се използва – понякога, за да бъде учителка за живота, а по някой път просто за политически цели. Най-рядко е използването на историята с чисто историческа цел - да припомни миналото такова, каквото е било". Този коментар направи пред БНР професор Искра Баева по повод отбелязването на 100-годишнината от Първата световна война през 2018 година и предстоящото отбелязване на 80-годишната от началото на Втората световна война, както и предстоящото отбелязване на годишнина от Ньойския договор:

„Българското общество, особено младата му част, трябва да гледа на историята не толкова през призмата на официалната интерпретация, а през фактите“.

В предаването „12+3“ по „Хоризонт“ Баева заяви, че забелязва засилен интерес на младите към историята и си го обяснява с „усещане за необходимост от национално себеосъзнаване на младежите“:

„Води се един спор в българското общество, един сблъсък на патриотизъм и национализъм. Виждаме го и сред политиците. Това създава една опасност - националното чувство или патриотичното да се използва за ксенофобски национализъм. Това същото виждаме“.

Официалният канон в историята вече няма такова въздействие върху обществото, каза Баева:

„Може би с болка трябва да кажа, че българските ученици се запознават с историята не толкова в училище, не толкова от официалните медии, колкото свободно, самостоятелно. Там се крият и многото митове. Всъщност, митове има навсякъде - и в известните официални историографски прегледи, които сега се опитват да ни представят България до 44-та година като държава, в която всичко е било прекрасно, като една демокрация, а след 44 – "недемокрация". Трябва да призная, че и едното, и другото не е вярно“.

За разлика от преди, сега официалната гледна точка „се бори с множество неофициални“, коментира Баева.

„Проблемът, според мен, в новия български национализъм, е, че той е захранен с твърде много митове и най-вече, че от отделните групи младежи, всяка живее в една абсолютна истина, но те не се допират една с друга - историческото познание се атомизира и това пречи да се постигне една що годе ефективна представа за българската история, която да бъде по-близка до сложната историческа картина.

Разпадането на големия исторически разказ води дотам, че една част от младежите приема, че България е велика сила, която е жертва на своите съседи или на великите сили, а друга част се опитва да каже, че нещата са по-сложни, но двете трудно контактуват. Ние се разпаднахме на една част от обществото, която е в постмодерната епоха, и друга, която е в предмодерната“.

Официалната гледна точка на ЕС към интернационализъм и национализмът се ражда в резултат на противодействие на тази гледна точка, коментира още Баева:

„Тази гледна точка направи опит да бъде насила въплътена във всички общества и да се превърне в нещо задължително, а всеки опит за задължения, за насилие върху интерпретацията, в която и да е област, поражда противодействие. В ситуацията, в която се намира Европа и светът сега, в една обща криза на Западната цивилизация, естествено, че силите, които се опитват да излязат от кризата, търсят твърдата основа и я намират в най-близкото минало, в националното. Опитът да се ускори този процес на засилване на наднационалното виждаме до какво доведе -  криза на Европейския съюз. Правилните стъпки за осъществяване на обединение са бавните стъпки, които трябва да бъдат предшествани от образование“.

"Отново държавите на Балканите започват да се противопоставят една на друга, но вината не е на балканците, а на политическите интереси на външни сили", коментира още тя.

Цялото интервю можете да чуете от звуковия файл.