Д-р Владимир Сотиров: Системата се е разпаднала, психиатричното съсловие не иска промяна

„Защото ти се прибираш и оставаш да гледаш вкъщи в една точка 24 часа в денонощието. Обикновено веднага след като те изпишат, ти си уволнен. Нося болничен и на него пише „психично разстройство“, отдолу – подпис и печат. Изхвърчаш на секундата. Ти се озоваваш вкъщи без работа, без приятели. Хората са се разбягали поради нещата, които си правил в психозата си. Няма система, която да те хване и да ти помогне да останеш добре. В някакъв момент ти, по-бавно или по-бързо отново започваш да вървиш към дестабилизацията и психичната криза.“  

В работната група за психиатричната реформа трябва да има представители на пациентите

Практически голяма част от държавните психиатрични болници са приюти за пациенти, при които потребностите не са само медицински, а и социални и те са комплексни – смята психиатърът д-р Владимир Сотиров, който неотдавна публикува ужасяващи снимки от отделение на столичен психиатричен център. Д-р Сотиров казва, че в сегашните работни групи за реформа в психиатричната помощ не трябва да влизат само експерти:

„Няма нужда да се питат формалните експерти – такива като мен, а самите пациенти и техните близки: как си представят добрата грижа, от какво те имат нужда, на какви проблеми се натъкват в ролята си на пациенти, на близки на пациенти, ползвайки системата до момента. В тази работна група, която е сформирана, почти 99% съм сигурен, че в нея няма пациенти.“

Несериозно е за ден-два да се спретне анализ на проблемите в системата

„В рамките на два-три дена се спретна един анализ, който да представи проблемите в системата“, допълни Владимир Сотиров по повод доклада на здравния министър Кирил Ананиев, изготвен по разпореждане на премиера – "анализ, който никой не е виждал“. Огласено бе, че 50 на сто от психиатричните лечебни заведения са в тежко състояние:

„Каква е гаранцията, че този процент не е силно занижен? Откъде да сме сигурни, че лечебните заведения, които са в плачевно състояние, всъщност не са 70% от съществуващите? Как се правят тези разчети за два дена, за 10 милиона лева? Това са хвърлени малко с лекота думи и цифри, което издава отново несериозно отношение към проблема. Това е прах в очите, за да се успокои напрежението в обществото, което възникна по повод на огласяването на тези проблеми“, изтъкна Владимир Сотиров.

Повече от половината лечебни заведения в системата са извън строя

Той припомни, че лечебното заведение, снимки от което публикува, е било обект на всякакви проверки, които е трябвало да гарантират качеството на здравната услуга. „Системата практически не съществува, тя се е разпаднала. Повече от половината лечебни заведения не стават за това, за което са предназначени.“

Трябва да има граждански натиск и гражданска непримиримост, психичното здраве да бъде в дневния ред на гражданското общество, убеден е психиатърът.

„Защото ако не реагираме, ние ставаме агенти на статуквото, съучастници в престъпление, каквото е да държиш болните в такива условия – на концентрационен лагер.  /…/ Това е гавра с пациентите.“

Психиатричното съсловие не е заинтересовано от промяна

Оказва се, че колегите са онази част от обществото, която най-малко подкрепя промяната и застава зад идеята за реформа, добави със съжаление д-р Сотиров:  

„Парадоксално, но психиатричното съсловие в цялата тази суматоха около тия  публикации, доклади и прочее, е най-пасивно. Отделни гласове в  подкрепа – единични. Но като цяло съсловието стои притихнало. Наблюдава какво се случва. Опитва се да се ориентира накъде ще задухат ветровете, за да вземе мерки. За да опази своя интерес.  Защото, оказва се, че съсловието няма интерес от промяна. Има интерес нещата да продължават да стоят по този начин – скрити, анонимни, непрозрачни. Пациентите, респективно техните близки, да са безгласни и обезправени.“  

Психиатричната стигма се шири и сред професионалистите

Психиатричната стигма пречи, тя се шири и сред психиатрите, категоричен е доц. Христо Хинков, директор на Националния център по обществено здраве и анализи. „Не толкова разкриването на дневни центрове за хора с психични разстройства, колкото интегрирането на психиатричната помощ в общата медицина, болничната“, коментира той и уточни, че много трудно се разкриват психиатрични заведения към многопрофилните болници:

„А това е начинът да се преодолее тази институционалност на нашата психиатрия, представена предимно от големи болници от приютен тип извън населени места.“

Има два типа дневни центрове, посочи Христо Хинков. Едните са бившите психодиспансери, общински лечебни заведения, общо 12 на брой (сега наречени Центрове за психично здраве). Другите са дневни центрове по Закона за социалното подпомагане, където финансирането идва по друг път. Няма ясен регламент за взаимодействието на тези две звена от системата, смята доц. Хинков.

„Ако един човек е с остро заболяване, той трябва да влезе в стационар, психиатричен. Хубаво е този стационар да не бъде изолиран някъде в психиатрична болница. И този човек, след като се овладее кризата, трябва да бъде преведен  в дневни центрове.“

Трябва да има регистър само за лекуваните с решение на съда

Трябва да има регистър само за хората с опасни психични заболявания – в него да влизат само преминалите през решение на съда за настаняване на принудително или задължително лечение, коментира доц. Христо Хинков.

Столичният психодиспансер е пренатоварен и крайно недостатъчен. Необходими са поне още 3-4 центъра, е мнението на Христо Хинков. 

Дава се гласност на проблема и хората започнаха да разбират, че психично болните не трябва да бъдат затваряни и изолирани някъде, а имат правото на добро качество на живот в обществото, така вижда ситуацията клиничният и съдебен психолог д-р Калоян Куков от Асоциацията на експертите по психично здраве. По думите му, проблемът до момента е бил дълбоко неглижиран от всички структури и нива. 

Хората не трябва да се страхуват от човек, който има проблем, а трябва да се опитат да помогнат – тук може да се включи и здравното образование, защото нагласите се променят бавно, обясни д-р Куков. 

Задължително е да се инвестира в човешкия фактор, защото специалистите, които се занимават с психично здраве, са много малко, отбеляза Калоян Куков. "Психиатрите са малко, детските психиатри са малко, съдебните психиатри са малко. Изключително малко са специалистите клинични психолози, въпреки че университетите бълват доста кадри."

Всички гледни точки по темата - в звуковите файлове.