Георги Колев: Пещерите са последното неизследвано кътче на планетата

„Не е толкова трудно да се съчетават тези неща. Както казват мъдреците, когато ръцете работят, душата почива. Учителската професия и психологията са много натоварващи и амортизиращи, затова природата, когато си сред нея, успява да ти върне част от тази енергия и да те зареди отново да продължиш нататък“, разказа Колев в предаването „Нощен хоризонт“.

Георги Колев ръководи ученически пещерен клуб, който доскоро бил единствен по рода си. Възникнал преди шест години и тогава, при липсата на организирано ученическо спелео движение, били единствената подобна регистрирана организация. Сега такива клубове има още в Ракитово и във Велико Търново.

От години работи по методиката „ученици работят с ученици“, свързана с извънкласни дейности. Преди това има опит с ученически парламент и ученически артцентър.

В началото при младежите всичко тръгва с огромен ентусиазъм, голям патос и едно велико „ура!“, но постепенно от 20 души остават не повече от един-двама, които и занапред си остават пещерняци и откриватели, споделя опита си Георги Колев. 

Планината е труден учител, не всички издържат на трудностите и несгодите на пещерното движение, подчертава той.

„Остават тези, които са с боен хъс и с най-голямото любопитство, защото пещерите са последното неизследвано кътче на планетата. Стъпили сме и на дъното на океана, на Луната. Последните неизследвани територии останаха пещерите.“

По думите му, там има „много голямо бяло платно, върху което да се рисува и да се пише“.

„И има много ученици, които това любопитство се опитват през собствените си интереси да го пречупят. Имаме деца, които идват специално заради фотографията. Има такива, които чисто спортно – да влязат до най-дълбокото, до най-далечното, до най-страшното, да покорят или да открият нещо, което досега не е открито и да оставят собствения си отпечатък – тяхната обувка да е първата, която ще стъпи в неоткритите части на пещерата.“