Русенската опера гостува с „Набуко“ на столична сцена

Русенската опера гостува в НДК с една от новите си продукции – „Набуко“ на Верди. Казвам нова, визирайки, че е създадена в мандата на директора Иван Кюркчиев. Цялостната концепция е дело на италианеца Марио Де Карло. Спомням си, че се срещнах и разговарях с него преди година, но за жалост тогава не успях да гледам спектакъл. Ето че най-после представлението дойде в София. 

Де Карло прави режисурата, костюмите, сценографията. Спомням си, че още като ученик е направил костюмите, режисурата и сценографията за пиесата „Електра“ на Софокъл. „Още тогава явно съм имал усещането, че цялостният спектакъл трябва да се направи от един човек“. Не разбирам как може режисьор, сценограф или костюмограф да работи с други, а не той да направи всичко за спектакъла си“, каза преди година Марио. Сега в София от цялата постановка имах възможност да се възхитя единствено на костюмите, тъй като огромната сцена на НДК сякаш погълна останалото.

За постановката в София пристигна Марио Маланини, който само седмица преди това направи премиерата на „Дон Карлос“ в Русе. Марио е добре познат на българската публика, която харесва неговия чудесен глас. Маланини е певец, който перфектно владее целия си диапазон, а партията на Измаел е изключително благодатна и с нещо не можа да затрудни изпълнител с толкова богат опит. 

След грандиозните спектакли на площада в София преди две години, след зашеметяващото си представяне в премиерата на „Трубадур“ в Софийската опера, Кирил Манолов отново завладя публиката с мащабния си глас. Още с явяването си той изпълни сцената и беше истинска наслада да следиш развитието на образа, коeто той направи – горд победител, загубил разсъдъка си предводител, страдащ баща и накрая разкаял се владетел. Певецът предаде с огромно майсторство всички тези крайни състояния, използвайки както най-великолепните багри и височини на гласа си, така и тихите, страдащи нюанси. Особено ефектен беше дуетът с Абигаиле. В тази сцена и двамата певци претвориха в пълна степен замисъла на композитора – сблъсък на два силни характера.

Чудесна Йоана Железчева като Абигаиле – стабилна, ярка, запомняща се. Жената-воин сякаш е нейната втора природа – толкова ясно и точно открои различните състояния в образа. Сцената с писмото тя изгради съвършено,  представяйки разгневената и същевременно наранена дъщеря, която открива истината за своя произход, а предсмъртната й ария беше затрогващо нежна.

Партията на Захария изпълни Ивайло Джуров. Невероятен певец! В един месец той осъществи премиерите на две грандиозни оперни заглавия – на 9 март изпълни партията на Мустафа от „Италианката в Алжир“ в Стара Загора, на 25 март беше Филип II от „Дон Карлос“ в Русе. И след това – „Набуко“ в София. Изумително момче! Винаги се възхищавам на толкова естествения начин, по който създава образите. Той борави леко и свободно с гласа си, използва майсторски целия му огромен диапазон. Имам чувството, че партията на духовния водач сякаш е създадена за него – той е величествен в сблъсъците с противниците, мек и лъчезарен със страдащите си братя.

Петя Цонева имаше своя звезден миг в Русе като Еболи от „Дон Карлос“ седмица преди срещата със софийската публика като Фенена. Чудесен глас и сценично поведение.

Като една от най-грандиозните опери на Верди огромно значение в цялостното представяне играе хорът. Вече няколко пъти имам възможност да се убедя, че Русенската опера разполага с мащабен и много добър хоров състав. За представянето му в софийското гостуване искам специално да поздравя хормайстора Стелияна Димитрова-Хернани.

Запазих похвалите към човека, който обедини всички тези музиканти, за финала. Все по-радостно е да виждам млади диригенти, които уверено и с размах да поемат големите оперни заглавия, да изграждат органично музикалната тъкан и да вдъхновяват певците на сцената. Цялостното много добро впечатление от „Набуко“ не би могло да бъде такова без диригента Димитър Косев, който непрекъснато надгражда умения. Така се случи, че го бях гледала само в много атрактивните компилации, смесващи класиката с поп и рок музика, където младият групар беше във вихъра си. Радвам се, че имах възможност да го чуя в оперен спектакъл!