Несъвършенства на антикорупционния закон ограничават прозрачността на институциите

Днес организацията представи резултатите от годишното проучване на интернет страниците на множество институции, рейтингите на активната прозрачност, картата на финансовата и бюджетната прозрачност и интегритета на общините.

Жулева посочи, че почти по всички индикатори има подобрение на публикуването:

„Тази година виждаме много близки точки между различните институции. Има две институции на второ място. Точките на общините са толкова близки, че първите пет имат съвсем малка разлика в оценяването и в рейтинга. Централните органи на изпълнителната власт се подреждат така – на първо място е Министерски съвет, министерствата на финансите, на образованието, на околната среда. От държавните агенции на първо място се класира Държавна агенция „Електронно управление“. От общините на първо място е Търговище, с почти същите точки са Белоградчик, Челопеч, Девня, Банско“.

Предложена е за обществено обсъждане една наредба, която ще даде правомощия на Агенция „Електронно управление“ да прави задължителни модели за страниците, което ще улесни включително и потребителите на тези страници, съобщи Жулева. Тя отбеляза, че процесът на достъп до информация не се състои само в активното публикуване, но и в това как се отговаря на заявленията:

„В хода на проучването подаваме електронни заявления и там резултатите тази година са значително по-добри от миналата година, а и предишните. 92% от 564 са отговорили на електронното заявление. Това, което виждаме като проблем, е да бъдат регистрирани електронните заявления и заявителят да бъде уведомен за това. Иначе той не може да следи сроковете за отговаряне, в неизвестност е дали са получили неговото заявление и т.н. Този проблем е свързан със стартирането на платформата за достъп до информация. Тя е готова, но не е стартирана още“.

Заради новия антикорупционен закон по-малко институции публикуват списъците със служителите си, които трябва да подадат декларации за конфликт на интереси и самите декларации, е друг извод от проучването, представено от Стефан Ангелов:

„Само 70% или 392 от органите са публикували своите списъци със служители, подали декларации по закона. 55% или 311 организации са публикували самите декларации“.

Адвокат Александър Кашъмов допълни, че намалението спрямо миналата година на публикуваните списъци и декларации произтича от несъвършенствата на антикорупционния закон:

„Преди комисията за предотвратяване конфликт на интереси имаше някакви, макар и не много ясни, функции по отношение на уеднаквяване на практиките и някакъв контрол по отношение на териториалните практики по публикуване на декларации, докато с новия закон тази връзка е напълно прекъсната и комисията няма такива правомощия. Виждаме и практическите резултати от това“.