7
Татяна Косекова, председател на Народно читалище „Светлина 1861“ в Шипка и Божидар Ламбов от Пространството за култура и изкуство „Вихъръ“ в Казанлък разказаха в "Има ли мегдан" за посланията на фестивала като първопроходник в популяризирането на района като място за културен туризъм.
"Лека-полека започнахме дейности, насочени към развитие на културен туризъм в Шипка – това е едно място, което всички българи знаят, но го свързват най-вече с Освободителната война и Руската църква. Всъщност, там има много други интересни неща, които биха могли да задържат хората по-дълго време. Фестът е първото такова събитие, с което искаме да покажем Шипка и да възстановим забравените занаяти", обясни Татяна Косекова.
През миналата година направили първите работилници в тази област с подкрепата на Национален фонд „Култура“. „Имахме сапунджийство и плъстене. Сега ще имаме грънчарство и ковачество по време на феста, бродерия, дантела.“
„Не е никак лесно. Занаятите са почти напълно загубени. Наскоро успяхме да открием едно момиче, което е от София, но живее в съседно село и може да тъче – тя ще ни помогне да насновем стана…“, допълни Татяна Косекова.
В Шипка работят и по проект „Изграждане на общност и трансформация на Шипка в модерно културно-историческо селище“.
Самата Татяна решава да заживее в Шипка, откъдето има корени, преди десетина години, заради „чистия въздух и чистата храна“ и задавайки си въпроси за критичната консумация и осъзнатия избор.
„В този момент къщата на баба ми и дядо ми беше забравена. Открих една градина, която се беше превърнала почти в гора. Започнахме да експериментираме с близки и съмишленици, да се учим, да каним хора, които имат опит. За мен Шипка си има романтичния привкус от детството ми.“
Когато избрала да се установи в Шипка, имала предложения за работа в Прага и Будапеща. „И аз реших, че всъщност някак Шипка ми е по-близка и че ако наистина искам да се фокусирам върху нещата, които са важни за мен, възрастта около 30 е крайно време да канализирам енергията в тази посока. Тогава избрах да напусна работата си, която беше корпоративна, свързана с енергетика - интересна работа, но изборът ми е бил правилен.“
Божидар Ламбов прогнозира, че първият Шипка фест ще се превърне в пъстро тържество на местни културни традиции, смесени с гостуващи такива. Музикалната програма също е микс – от автентичен фолклор до съвременни стилове, посочи той:
„Различни работилнички, вплитане на местната култура и националната. Самото съчетание на тези, традиционни за Розовата долина събития, по време на които се случва фестивалът – например Празниците на розата, ще имаме ритуал розоварене…“
Англичанин, който живее в Шипка, е обещал за феста да направи специален пай, на фестивала ще могат да се видят и грузински народни танци. „Така че, разместени са пластовете и нашият фестивал също размества тези пластове и ги вплита – много шарено е това, което ще се случи“, усмихва се Татяна Косекова.
Ще има гостуващ ковач. „Интересното е, че в Шипка от известно време живее едно момиче от Швейцария, на 20-тина години, която е чирак при Стефан в желанието си да се научи да кове. Много хора се чудят как е възможно“, споделя още Татяна.
За фестивала на розата идват много гости от целия свят и те обичат да видят и нещо повече в малките населени места, категорични са организаторите на Шипка Фест.
Още за фестивала и региона слушайте в звуковия файл.Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..
2025-а година е определена като най-успешната след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..
"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..
За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..
Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка. Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..
Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..
Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..