Преди изборите в Полша - педофилия, евроскептицизъм и социални проблеми

На 26 май доста погледи ще са обърнати към Полша. Управлението на страната през последните 4 години се превърна в едно от знамената на новата консервативна вълна, чиято цел изглежда т.нар. Европа на нациите - такава, в която всяка страна сама да определя житейските си ценности. Партията "Право и справедливост" на Ярослав Качински неизменно се свързва и със своята религиозност. Резултатът от европейските избори в Полша е огромен залог преди консерваторите да защитят основните си властови позиции на парламентарен вот наесен и президентски догодина. Важен е и за националистическия проект в Европа. Така едно ключово решение зависи от икономическата ситуация в Полша, разбиранията на гражданите й за върховенство на закона и свобода на словото. Отскоро зависи и от това как те възприемат видяното в един документален филм. 

"Докосваше гърдите ми, мастурбираше с ръцете ми, целуваше ме. Постоянно повтаряше "още, още, още". След като свършваше просто излизаше и затваряше вратата." 

Така една жена описва как е била насилвана от свещеника на нейната енория, когато е само на 7 години. Този и други подобни разкази на полски мъже и жени на средна възраст показва документалният филм "Само не казвай на никого". Седмица преди европейските избори не те, а филмът е основна тема в Полша.

На първо място, защото визуализира една десетилетна обществена тайна, от друга, защото не разказва само за индивидуални издевателства, а за бездействието и прикриването на престъпленията от самата католическа църква. Включително от страна на полския папа Йоан Павел Втори, имаш свещен статут в страната.

В Полша всякакви църквони въпроси са и политически. Особено предвид позициите на управляващите консерватори от "Право и справедливост", които се отъждествяват със самия католицизъм.

"Два дни преди пускането на филма лидерът на управляващите Ярослав Качински каза, че който напада църквата, напада Полша. Това ще резонира сред обществото след пускането на филма. Ако ме питате за прогноза, структурната подкрепа за "Право и справедливост" ще намалява всеки ден и те могат само да ограничат щетите", смята блогърът и експерт по европейски въпроси Пиотр Качински. Действително, след публикуването на филма, който вече има над 15 милиона гледания в YouTube, управляващите започнаха ограничаване на щетите със законови промени, с които допълнително да криминализират педофилията.

Скандал с такива размери е лоша новина за "Право и справедливост" в година не само на европейски, а и на парламентарни избори наесен. За 4 години управляващите превърнаха Полша в символ на възраждащия се консерватизъм в Европа, включително чрез реформи, които, според Европейската комисия и протестиращи в страната, заплашват свободата на словото и независимостта на съда.

Консерваторите обаче не губят подкрепа, като това накара и основните им центристки противници, водени от някогашната партия на Доналд Туск "Гражданска платформа", да се обединят в единна "Европейска коалиция". Според проучванията двете основни сили ще получат между 30 и 40 процента одобрение на 26 май. Останалите 4 регистрирани партии и коалиции на национални ниво ще се борят за остатъка от 52-мата полски евродепутати. Сред тях са левите от "Разем", новите либерали от "Пролет" на Робърт Биедрон, разнообразните популисти от "Кукиз" и ултраконсервативната "Конфедерация".

Отвън може би изглежда странно, но в тази ситуация "Право и справедливост" вече не са евроскептиците, познати ни от репортажите за управлението им.

"Право и справедливост" станаха много гласовити проевропейци. Президентът Дуда, познат с изказвания като "Европа е въображаемо общество без значение, което трябва да ни остави да решаваме въпросите по нашия си начин", сега е на вълна "Европа - това сме ние. Трябва да поемем отговорност за нея".  Говори за промяна в съюза, в която повече власт да се прехвърли от Европейската комисия към Европейския парламент и Съвета на министрите.Те имат силна подкрепа от антиевропейски настроените хора в страната, но от друга страна осъзнават, че 80 процента от обществото в тази страна е проевропейски настроено и за членството има широк обществен консенсус. Затова и "Право и справедливост" винаги придобива проевропейски образ като наближат избори", смята Пиотр Качински. 

"Право и справедливост" може да не са за "Пол-екзит", какъвто портрет им рисува либералната опозиция, но със сигурност са част от течението зад визията за по-различна "Европа на нациите".

Ако възприемем полската управляваща партия като символ на новата консервативна вълна на целия континент, то какъв е народа, който я избира? Дотолкова ли консервативна е самата Полша, питаме социолога Ян Сова.

"Много е иронично и показва проблемът със сегашната политическа система. Ако гледаме полското общесвото, то става все по-либерално. То е все по-отворено по теми като абортите, правата на жените и гей-хората. Между 55 и 60 процента от хората не искат религия в училищата и по-лесен достъп до аборт, което показва сериозна либерализация за последните 10 години", изтъква Ян Сова.

Според него, докато части от това мнозинство продължават да не гласуват, президентът Дуда, Ярослав Качински и назначаваните от него премиери реално представляват малцинство от хора, което обаче няма да ги изостави. Това са части от най-бедните, които бяха облагодетелствани с различни социални плащания. Според Сова обаче ключът е в долната част от средната класа.

"Можем да видим нещата метафорично през пирамидата на Маслоу. Започваш с базовите потребности, които вече са покрити - имаш кола, има магистрали, можеш да отидеш на почивка в Испания, Гърция или Турция, имаш голям телевизор. Не можеш да спестяваш или да имаш второ жилище в провинцията, но финансовите ти нужди са покрити. Сега искаш нещо повече - да си горд, символно признание. "Гражданска платформа", партията на Доналд Туск не можа да предложи нищо на тези хора. Те винаги говорят за модернизация и настигане на Запада. Тези хора вече не искат това, а искат да са горди със себе си.  "Право и справедливост" идва и казва - ти си супер, просто защото си поляк."

Управляващите не са решили всички икономически проблеми. Бедните са все така видими по новите улици и тротоари. Учители и медицински работници протестират заради условията си на труд. Ключът обаче е в разширяващата се средна класа, изтъква и Пиотр Качински.

"Днес гражданите в Полша имат 70 процента от средната покупателна способност на човек в Европейския съюз. Преди 15 години започнахме там, където България е в момента. Имаме да наваксваме още 30 процента до средното ниво, но за много от поляците сравнението не трябва да е със средното ниво, а с Германия. Хората искат германски заплати и стандарт на живот. И не само в икономически аспект - искаме същия достъп до медицински услуги или качество на въздуха."

Целият репортаж можете да чуете в звуковия файл.