Романът "Космонавтите само минават" разказва за комунистическото управление

Романът „Космонавтите само минават“ на българската писателка Елица Георгиева е включен тази година в учебниците по литература в Централна Франция. Той е избран от Асоциацията на книгата в Централна Франция. С книгата авторката печели много международни награди и получава отличието „Андре Дюбрьой“ за роман, написан с хумор и критично чувство.

„Това е историята на едно малко момиченце, което си мечтае да стане космонавт, но чрез тази негова мечта се разкрива цялата ситуация в страната, тъй като тя е на 7 години, когато пада режима и когато внезапно всички улици, училища, места си сменят имената. Съответно нейното училище, което се каза "Юрий Гагарин" внезапно не се казва повече така. Има доста фантазия в тази история. Това е също така начин да се върнем към тези години“, разказа писателката Елица Георгиева в предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“.

„Дядото, който е първоначално истински комунист, после става истински депресиран комунист, всъщност това е така като един друг герой в романа, който се появява от време на време, но който наистина някак си предлага да си представим тази комунистическа идея и така да се каже да се проследи във времето. Т. е., когато тя става тийнейджърка, така започва леко да се съмнява във всички тези комунистически идеали на дядо й“.

Писателката Елица Георгиева е родена през 80-те години на XX век и е била на 7 години, когато приключва комунистическото управление в България.

„Действително в момента, в който израствах, точно тогава се случваха всички промени на прехода и те, така да се каже, оцветиха моето ежедневие по един много странен начин. И това е едно от основните неща, които казвам на тийнейджърите във Франция, когато се срещам с тях е, че когато аз съм била на тяхната възраст, моето ежедневие е било много по-бурно, и колкото и да е било трудно, това по някакъв начин все пак ми помогна по-бързо да порасна.“

Елица Георгиева  живее от 15 години в Париж, където е завършила магистратура по кино и творческо писане и реализира много проекти в областта на документалното кино. Автор е на документалните филми „Чужденка“, „В очакване“ и „Всяка стена е врата“.

„В момента се подготвям за снимки на следващия ми филм, който се надявам да го приключа окончателно до края на годината. За момента се казва „Мечтаните спомени“, но  е възможно това заглавие да се промени.“

„Провалените мечти имат смисъл в днешно време и колкото и да е трудно нашето ежедневие именно ние можем да го направим по-интересно и по-различно. може би заради това толкова много аз използвам хумора, защото той за мен е начин да се справям с реалността, особено, когато тя не е лесна.“

Повече можете да чуете в звуковия файл.