Българите в Унгария се чувстват уважавани и се гордеят с произхода си

За Унгария българите са истински приятели. А това приятелство е градено над сто години. От няколко поколения доказало се е при исторически обрати и е устояло проверките на времето.

„Българските градинари, нашите предци са изградили много силен позитивен имидж на това да си българин и тук никой не се срамува от това, че е българин, а напротив с голяма гордост казва, че е българин в Унгария“, каза пред БНР Алекси Андонов. Дядо му бил от българските градинари от село Драганово, за които преди век Унгария станала втора родина.

„Тук в Будапеща има две големи фамилии, едната е от село Поликраище, другите са от Драганово. Ние от Драганово сме малцинство, но и двете села са доста задружни тук като българи. В Унгария не е просто една българска общност в чужбина. Това са две села, от които е емигрирало значителна част от населението и затова тук връзката е много, много по-тясна отколкото при други български общности в чужбина“, разказа Андонов в предаването „Хоризонт до обед“.

Българите помогнали на Унгария в трудни времена:

„В Унгария в края на XIX век зеленчукопроизводството е било така доста слабо и неразвито. Земеделието също по принцип е било много зависимо от времето. Ако вали дъжд има добра реколта. Когато идват българските градинари те вкарват изцяло нови технологии с поливане и с това нещо донякъде монополизират пазара на зеленчуци в Унгария след Втората световна война, когато има много глад в Унгария. Българите общо взето спасяват Будапеща от глад. Тогава като признание от унгарската община получават мястото за културния дом, където е изграден. Общо взето много неща са дали българите на Унгария“.

Затова са и сред 13-те официално признати малцинства от Унгария през 2014 година.

„В Унгария сме пуснали доста сериозни корени. Официално в конституцията сме признати като част от унгарската нация.“

Драгета Белошинова, трето поколение българка в Будапеща разказа:

„Не съм последвала моите предци. Отпаднала съм далече от това дърво. Аз съм тази ябълка“.

Тя е от фамилия на търговци от Поликраище - другото село, в основата на българската общност в Унгария.

„Първоначално моите прадядо и дядо са дошли на гурбет навремето. Те са се установили в 1951 година за постоянно тук в Унгария. Имаме още живи връзки с роднините в България. Имаме още пътешествия в България, много хубави спомени.“

Родината на предците си не е забравил и Андрей Палоц, синът на Драгета. Свързва България с детската градина в Будапеща и още:

„Това е религията, тя също е важна. Посещаваме българската църква в Будапеща. Като малък учих български народни танци. Имам приятели българи още от детската градина.“

В Будапеща продължава да има българска детска градина. Преподавател е Камелия Делионова:

„Българска двуезична детска градина и изключително голямо удоволствие и чест. В момента са 19 деца. Част от тях са от смесени бракове, част от тях са само българчета. И  едно предизвикателство да се работи с такава интересна и различна група."

Благодарение на Камелия децата с български корени в Унгария се запознават с българския език и традиции:

„Половината от деня всъщност прекарват с мен. Говоря изцяло на български останалата половина прекарват с колежката ми, която е унгарка. Идеята е да имат познания към родния език, да усвояват думи, изрази, да знаят хубаво езика и тъй като те продължават част от тях в унгарската образователна система да бъдат подготвени и за нея.“

Повече можете да чуете в звуковия файл.