„Данъчната система у нас е безнадеждно остаряла, архаична. Тя е една зомби система. Лошото е, че финансовото министерство и правителството избягват да дискутират проблема за евентуалната ѝ промяна. МФ проявява форма на инат и на нежелание за дискутиране на въпроса“. Това каза пред БНР проф. Гарабед Минасян по повод предложените от КНСБ мерки за промени в данъчната система.

Според него това не е проблем на коалицията, защото това, което се подсказва от страна на ГЕРБ, обикновено се приема от коалиционните партньори.

По думите на Минасян трябва да се дискутира върху темата за промяна на модела на плоския данък:

„Министерството на финансите не желае да си разваля комфорта, затова не повдига темата. Това, което КНСБ предлага, е форма на търсене на начин да провокира МФ да мисли по тези въпроси, а не да бяга от отговорност“.

В предаването „12+4“ проф. Минасян направи сравнение:

„Средно в Европейския съюз постъпленията от преки данъци са сравними по обем с постъпленията от косвени данъци. При нас постъпленията от косвени данъци превишават два и половина пъти постъпленията от преките данъци. А постъпленията от косвените данъци са регресивен данък. Те се плащат от преобладаващата част, преди всичко от хората в долната част на подоходната скала. Това, което КНСБ предлага, е някаква форма на въвеждане на отделни мерки, които облекчават това преразпределение на богатството. Тези мерки са палиативни. Трябва да се говори изобщо за промяна на данъчната система у нас“.

„Предложенията на КНСБ, ако бъдат реализирани, ще доведат до намаляване на приходите в бюджета и до поставяне на хората в неравно отношение спрямо данъчната система. Третият ефект ще е създаване на конфликти между различните групи на населението“. Това каза пред БНР икономистът Красен Станчев.

Според него „една система, която работи и не е счупена, не може да бъде поправена, а ако се започне поправяне, първо трябва да се счупи. Това обяснява т.нар. „консерватизъм“ на данъчната политика, което е нещо много добро“.

„Т.нар. „равен данък“ в момента третира всички еднакво. Когато се въведе необлагаем, минимум между 540 000 и 750 000 души ще изгубят стимул да станат по-богати, да излязат от минималната работна заплата. Не малка част от тези хора ще започнат да крият данъци. Същото се отнася и за младите семейства“, допълни икономистът в предаването „12+4“.

„Не се отчита много интересен факт - 135 000 души в България плащат данък на високия сегмент. На тях се дължат 54% от приходите от този данък в бюджета. Когато въведете данък богатство, тогава част от тези хора ще ги накарате да правят нещо друго и те няма да имат проблем да го правят. Много често се говори за това, че преките и косвените данъци в България не били равни като източници на приход към бюджета. Когато към преките данъци сложите и т.нар. осигурителни вноски, тогава са си точно 50 на 50“.

Интервюто с проф. Гарабед Минасян и с Красен Станчев можете да чуете в звуковия файл.