Наско Атанасов отключи за света забравено българско село

Това е петото издание на фестивала, посветено и на 90-годишнината на читалището. Работилница за влогъри, която е съвместен проект с Пловдив 2019, ателиета по актьорско майсторство, които ще бъдат ръководени от професор, работил на Бродуей, концерти, един от които е на групата с българско участие „Блато-злато“ от Ню Орлиънс – изпълнители на наш фолклор - това са някои от акцентите на фестивала.

Селото се намира близо до Първомай. Някога там са живели 4 хиляди жители, сега са около 300.

Проектът „Отключи сцената“ започнал с шепа доброволци през 2015 година. Тогава Наско Атанасов, който е в основата му, дори не бил в България, по това време живеел в Лос Анжелис. Нямало дори театрална завеса, защото старата била открадната някъде през 90-те и се наложило да купят нова.

„В основата на всичко може би е самият театър, самото село, усещането, което се е запазило както в мен, така и във всички други хора на моята възраст, които се прекарвали детските си лета на село. Това е в основата“, разказва Наско днес в предаването "Графити по въздуха" и рубриката "Има ли мегдан".

Всичко запознало спонтанно, с идеята американците да се запознаят с едно българско село

„Този проект - той е една мечта, която аз имах още преди аз да знам, че има театър в читалището в моето село.“

Когато отишъл да учи в САЩ, Наско Атанасов искал да опита и открие онова, което най-добре ще го изрази като личност. Оказало се, че това е театърът. Признава, че никога не е излизал от страната с цел да бяга или защото тук не му харесва.

Всичко тръгнало от идеята да покаже на американските си колеги българските села, някъде да си намерят селска сцена или пък те самите да си направят собствен театър в някое село. „Когато си намерих мястото и разбрах, че това е театърът, и се срещнах с толкова вдъхновяващи и мотивирани хора, моята естествена реакция беше да искам да споделя моя дом, моя произход и моята история с тях. Едно от тези неща беше моето село Татарево.“

„Заминавайки за Щатите, за мен България винаги беше на първо място и единственият начин как най-ефикасно бих могъл да допринеса на моето общество, е да видя света и да изградя такива умения в себе си, които биха ми позволили да се върна и да оправя нещата, доколкото мога. Много идеалистично заминах и смятах, че ще уча политология или икономика. Обаче там се влюбих м театъра. Намерих човек, който ме дръпна за ръката и ми показа, откри ми тоя нов свят.“

За да си добър актьор, трябва да си добър човек

В актьорското майсторство харесва това, че за да ставаш по-добър актьор, трябва да се стремиш да бъдеш и по-добър човек, което открива в много малко професии.

Той нито се стреми към награда като Оскарите, нито пък е фиксиран в селската сцена в Татарево. Просто иска да участва "в разказването на истински, смислени, вдъхновяващи истории.“

„Татарево беше толкова налудничава мечта, че в момента, в който започна да се случва с такива темпове, бях неспособен да откажа да я преследвам“, сподели още Наско Атанасов.

„Фактът, че читалището продължава да работи на фона на съседното училище, което, когато аз посетих селото, беше превърнато във фабрика за пижами – това е много символично. Там все още има будители и Наско е един от тях“, разказа психологът и изследовател Гавраил Гавраилов, който е инициатор на рубриката „Има ли мегдан“ по „Хоризонт“.

Преди пет години, по времето на първото издание на „Отключи сцената“, бил заснет в реално време документален филм, който след това се оказал много успешен. Участвал е включително на документалния фестивал в Балчик, а дебютът бил в американски филмов фестивал, където грабнал наградата на публиката.

„И нашият режисьор, който е американец, от Холивуд, успя да отиде и каза, че на него са задавали най-много въпроси и хората са се просълзили. А никой няма никаква представа какво е българско село, какво е читалище – напълно безпристрастна публика, което за нас беше огромно признание“, допълни Наско Атанасов.

Навремето той тренирал тенис с Григор Димитров. И двамата са от Хасково. Криели се, когато играят тенис на маса, защото треньорите забранявали – щяло да им развали ударите.

Живата сцена е най-големият успех

Днес може би за Наско Атанасов силният удар е съживяването на едно забравено българско село, благодарение на неговата инициатива. „Фактът, че има жива сцена с изпълнители, някои от които идват от чужбина специално заради това събитие – кацат от Париж в петък, в петък още са в Татарево, репетират, в събота са на концерт и в неделя сутринта се връщат в Париж. Това се случи миналата година. Това лято ще се случи нещо подобно. Фактът, че се случва, е целият успех, който аз си представям, че може да имаме и бих искал да имаме – че може да съществува.“

Случващото се в Татарево за Наско Атанасов е освен сбъдната мечта и „една капсула на времето, в която всичките ти най-близки хора се събират и празнувате заедно това, че нещо такова може да се случи“.