Да бъде отворен програмният код и на вече съществуващите софтуерни системи, разработени за нуждите на българските институции, както го направиха Великобритания, Германия, Израел, Естония и десетки други държави. Държавата се нуждае от повече честност и прозрачност при софтуерните разработки, които касаят работата с граждани и фирми на държавните институции като НАП, НОИ, Здравната каса, Агенция „Митници“ и много други. Това се казва в петицията „Лесно се приказва, покажете ни кода“, която се появи след изтичането на данни от Националната агенция за приходите и изявленията на спецпрокуратурата и ГДБОП. 

Един от инициаторите ѝ - IT- експертът Константин Спиров коментира пред БНР изказването на ръководителя на ГДБОП, че заради електронните услуги системите са станали уязвими:

„Той е заинтересован от това, защото ако няма компютърни системи, няма да има и компютърни престъпления и те ще си вършат работата по-лесно….Компютърните системи трябва да се правят правилно и да се грижат за потребителя, защото зле направената компютърна система може да се окаже, че увеличава бюрократичната тежест и всъщност е по-добре да се върнем в каменната ера, отколкото да имаме зле написани компютърни системи".

Спиров обясни в ефира на „Преди всички“ по „Хоризонт“ и защо експертите искат отваряне на кода:

„Представете си човек с къща, който има солидна циментова ограда, не особено висока и отвътре има разграден двор. Човекът може да си мисли, че солидната ограда е, за да го пази от крадци, но всъщност пазенето се прави по много различни, други начини. Нито циментовата ограда, нито разграденият двор няма да решат първичния проблем - че той не си е направил сигурността на къщата както трябва и не си е подредил двора. Може всъщност да се окаже, че солидната ограда е, за да не виждат съседите в какво ужасно състояние е дворът му“.

Заради липсата на прозрачност експертите в бранша не могат да кажат дали течът на данни от НАП е защото системата е била „разграден двор“ от гледна точка на информационните технологии, обясни той и допълни, че пробивът в сигурността говори за липса на поддръжка:

„Очевидно е, че мащабите може да са значително по-ужасни, отколкото се предполага, включително и този инструмент, който НАП пусна - за търсене дали вашите данни са изтекли или не. Най-чудовищното е, че според официалните изказвания на следствените органи и на прокуратурата течът на данни е значително по-голям. Кой дава гаранция, че тази част от айсберга, която е под водата, в момента вече не е на черния пазар.... Най-голямо учудване буди лекотата, с която се говорят най-различни неща, които могат да впечатлят масовата аудитория, но всъщност изпълват мен и моите колеги буквално с ужас, стигащи дори до хакнатите пръскачки.

„Малкото неща, които ние разбираме, включително и конкретния начин, по който се случил бруталният теч на данни от НАП показва, че всъщност някаква част от системите на държавната администрация са в тотално зарязано и неподдържано състояние. Потвърждение за това, че огромна част от информационните системи в България не могат да се поддържат и са зарязани, откриваме от официален документ, който е одобрен от Министерския съвет - Стратегията за развитие на електронното управление от 2014-та година до 2020 година. Там се казва, че в голяма част от информационните системи, които са разработени в рамките на някакви проекти, липсва устойчивост. Когато даденото финансиране бъде оттеглено, се оказва, че тези проекти не са разработени с мисълта за лесна поддръжка в бъдеще и буквално става въпрос за системи, които са зарязани, които няма кой да поддържа“.

Отвореният код ще помогне на сигурността на системите, смята той. Милиони левове са дадени за електронно управление у нас, а с много по-малка сума в Естония то вече успешно функционира, обясни той:

„В началото би имало някакви предизвикателства, особено ако кодът е позарязан, но, в дългосрочен план предимствата са изключително големи. Първо, това дава възможност за граждански контрол. Както когато се разхождате по плочките на Граф Игнатиев можем да кажем, че има проблеми в качеството на изпълнението. По същия начин отворения код дава възможност за граждански контрол над софтуерните системи, които се разработват“.

Парадигмата, че софтуерът, разработен с публични средства, трябва да е публичен, е в стратегията на израелското правителство, коментира още Спиров:

„Същите думи бяха използвани от френския Върховен съд при едно дело, когато студент пожела софтуерна система, свързана с данъците, да бъде отворена публично. Френският съд реши, че кодът на софтуерните приложения трябва да има същия статут както публичните документи, разработени от държавната администрация“.