Преподаватели във висши училища срещу свиването на обучението по хуманитарни дисциплини

Доц. д-р Боряна Ангелова-Игова от Националната спортна академия и проф. Добрин Тодоров са от Сдружението на университетските преподаватели по философия в България. Според проф. Тодоров проблемът има отношение към бъдещето на цялата страна.

"Хората, които днес ние обучаваме, ще бъдат нейните ръководители и ако те не получат пълноценно образование от университетски тип, от това ще страдаме всички и бъдещите поколения също", коментира той в предаването "Преди всички" по "Хоризонт". 

Досега петицията е била подкрепена предимно от университетски преподаватели.

"Имаме подкрепа на преподаватели от 15 висши училища и на 10 колеги от различни институти на БАН. Освен това имаме подкрепа от учители, от граждани. Особено ценим подкрепата, получена от студенти, тъй като се оказа, че студентите в България са доста по-далновидни, да не кажа мъдри, от някои ръководители на университетското дело и по-добре оценяват, макар и на ранна възраст, значимостта на обучението по хуманитарни и социални науки. Интересен факт е, че получаваме подкрепа от чужбина, включително и от трима чужденци - наши колеги, които работят в различни университети, а също така и от българи студенти, учещи зад граница", отбеляза проф. Добрин Тодоров.

"Вече и в Техническия университет бройката за хуманитарни и социални науки изчезва, нямаме щатен преподавател там. В резултат на което тези дисиплини няма да се преподават. В момента сме 40 колеги в страната, които преподаваме хуманитарни и социални науки и тенденцията е, за съжаление, да намаляваме", обясни доц. Боряна Ангелова-Игова.

Защо е важно това да са преподаватели на щат, а не хонорувани?

"Когато преподаваме на неспециалисти, ние трябва да адаптираме съответния курс така, че да е адекватен на основната специалност на студентите. Това означава, че човека, който се занимава с дадената дисциплина, трябва да адаптира. Както съм аз, аз преподавам философия на спорта, не просто философия. Така че трябва да има човек, на който това да му е основно занимание, а не да преподава на едно място етика, на друго философия на спорта, на трето нещо съвсем различно", коментира доц. Игова.  

Тя даде пример с Университета в Оксфорд, където ще отвори цял хуманитарен департамент, спонсориран от бизнеса със 150 милиона паунда. "В Щатите по същия начин. Независимо дали се учи за инженер, за доктор или за икономист, задължително, това е заложено в тяхната учебна програма се изучават и хуманитарни и социални науки." 

Трябва ли и защо студентите по информационни технологии например да изучават и дисциплини от общия хуманитарен профил? Проф. Добрин Тодоров смята, че отговорът е в Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014-2020 година, където е записано, че висшето образование трябва да допринася за цялостното развитие на личността и обществото, като подготвя студените както за професионалната им реализация, така и за социалната им и гражданска роля. "Така че развитието им като личности и граждани е неотменна част от задачата на висшето образование." 

"Ние често се позоваваме на чуждия опит и с основание, тъй като той задава до известна степен международния стандарт що е то университетски тип обучение. Но не трябва да забравяме, че в България има дълга традиция, повече от един век, за поддържане на обучението по хуманитарни и социални науки. Днес ние се намираме в уникална ситуация. Никой ръководител в миналото не си е и помислял, каквото и да е било личното му отношение към тези дисициплини, да ги ликвидира. Днешното поколение ръководители, поне част от тях не си дават сметка какви ще бъдат дългосрочните последици от прекъсването на тази традиция. И когато те не назначават нови преподаватели на мястото на пенсионираните, да кажем, с това те обричат на невъзможност колегията да бъде възпроизвеждана и да бъдат подготвени добри преподаватели, които да вършат според нас тази задължителна дейност за всяко едно висше учебно заведение", аргументира се проф. Тодоров.

В чужбина инвестират в хуманитарните и социални науки, защото те създават активно гражданско общество, това не са просто предмети, които разширяват общата култура на студентите, посочи още Боряна Ангелова-Игова.

"Ние се борим за това да не се възприема висшето образование като проводник на хора, които ще бъдат утре черноработници и ще изпълняват заповеди, а напротив - хора, които ще имат критическо мислене, ще взимат участие във взимането на решения, активно участие", заяви Боряна Ангелова-Игова.

Повече по темата чуйте в звуковия файл.