Изкуството да заловиш силфида

Балетът „Силфида” на Херман Льовенскьолд има една от най-чудноватите, любопитни и странни творчески истории. Прекрасно е, че имахме възможност отново да му се насладим в изпълнение на трупата на Софийския национален балет, който го представи на Х-то юбилейно издание на фестивала „Опера в парка”. За жалост българската публика не разпознава в това заглавие шедьовъра, който всъщност този балет представлява и той има доста трудна съдба у нас. Поставен за пръв път в страната именно от Софийския балет през 1988 г., при това от световноизвестната балерина Ирина Колпакова по редакцията на Елза Мариане фон Розен, поради липса на зрителски интерес е свален от афиша само след няколко сезона. През 2002 е възстановен пак за националната трупа от хореографката Дина Бьорн - експерт по стила Бурнонвил, в постановка на Росен Михайлов и художници на декора Сергей Пастух и Валентин Топенчаров.

Именно балетът „Силфида” създава матрицата на романтичния балет, той въвежда палцовата техника като естетическа езразност, а не цирков номер, именно от тук начева класическият сблъсък между реалното и идеалното в изкуството на танца, както и емблематичния за балета бял цвят... Парадоксално в този балет Силфидата – чист, но закачлив и весел горски дух, и Джеймс – шотландски младеж, не се докосват нито веднъж през цялото действие, въпреки, че са влюбени...

В основата на сюжета лежи една особено популярна приказна история - „Трилби или Аргайлският елф” на френския писател Шарл Нодие от 1822 г., в която се разказва за чаровен палав горски елф, който примамил с игри любимата на един шотландски рибар. Именно по него умелият либретист Адолф Нури създава знаменитите две действия на балета – реалистично и приказно.

Още за любопитна история на балета, както и за изпълнението на Националния ни балет чуйте в звуковия файл.