Черги с цвета на надеждата

Тези дни майсторката на черги се завърна от престижен международен фестивал на занаятите в турския мегаполис Истанбул, който събра творци от над 70 страни от цял свят.

Всеки човек е дошъл на тази земя, за да върши нещо, вярва Миглена и вече е убедена, че да тъче е нейното призвание. „И няма отърване… Как сега го казват? Мисия ми е много тежка дума. Това е работата, която аз върша на тая земя.“

Ако не е в душата, няма как да го правиш, допълва Миглена Чаталова, по чиито думи „това е усещане, това е начин на живот“.

„Когато ти живееш мечтата си, тогава само се получават нещата. А когато пък това е свързано с ръцете – ръцете са на нивото на сърдечната чакра, тогава има много голям смисъл. Само че ние не виждаме нишките, които ни свързват.“

В България се чувствам добре, признава Миглена в предаването "Нощен хоризонт". „Тук усещам силата на самата земя“, споделя тя и дръпва нишките, отвеждащи надалеч.

„Чергите ми са ме отвеждали на много невероятни места и заради тях са идвали много невероятни хора тук, през чергите. Аз много ясно я виждам връзката с тези неща.“

След пътуване до Филипините неотдавна забелязала, че то се е отразило на багрите и нюансите в чергите й.

„Защото ние там бяхме на едни много красиви оризови тераси и след това на едно полуюжно море. Всичкото това беше в чергите ми. Някой даже ме беше питал: "Ти морето ли правиш?" Аз тогава се сетих, че най-вероятно е това.“

Новата поредица черги, започнати на Еньовден, са провокирани от любов, напуснала живота на Миглена. 

„Цветът на любовта е дъгата, пъстра и шарена като чергите ми, които са ме отвеждали на невероятни места. С тях сбъдвам мечтите си и лекувам душата си, но оставам здраво свързана с корените и земята ни“, казва още Миглена Чаталова.

Сега тъче последната от тези 21 черги. „При мен всичко е много символично. Майка ми се казваше Надежда. Тя ме е родила на 21 години. А за 21 дена знаем, че се възобновяват клетките на нашето тяло. За 21 дена можем да придобием нов навик и можем да се откажем от стар навик. Всичко е много символично. Колкото и да ми е тъмно на мен в душата, като съм родена от Надежда, винаги имам надежда.“

Независимо че светът толкова много се променя и се случват много лоши неща, се набляга на тях, без да виждаме хубавите, смята Миглена Чаталова. Тя се радва на възродения интерес на българите към чергите й.

„Сега се връща при българите това нещо. Чергите ми хем изглеждат съвременно! Те си имат послание. Хората, които купуват моите черги, са малко по-друга порода хора. Има хора, които въобще не ги забелязват, но тези някак си имат усещането какво съм правила и ми е много хубаво, когато се разговорим, да ми кажат какво усещат. И определено усещат това, което аз съм вложила.“

Доскоро е тъкала на 120-годишен стан, който наричала галено „дядото“. Вече работи на нов стан – определя го като бижу. „Дойде времето просто да се разделя с него. Той беше вече морално, материално и всякак остарял. Беше много трудно да се работи на него.“ 

Зад стана е от 12-годишна. Сега дъщеря й проявява желание да се научи да тъче. 

„Няма да се загуби занаятът“, казва на изпроводяк.