Засилва се напрежението заради турските газови сондажи в Източното Средиземноморие

Ескалиращото вече четвърти месец напрежение в Източното Средиземноморие заради незаконните газови сондажи на Турция край Кипър нарасна още повече от началото на тази седмица.

В понеделник турският външен министър Мевлют Чавушоглу обяви, че четвърти турски кораб - изследователският кораб „Оруч Рейс”, е на път към Източното Средиземноморие.

Това стана само часове преди ООН да потвърди, че в началото на септември започва решаващ кръг международни действия по Кипърския въпрос.

Във вторник САЩ призоваха Турция да прекрати незабавно работата на сондажната си платформа на изток от острова, тъй като действа незаконно в кипърски териториални води. 

Натрупването на икономически и политически интереси и предизвикателства правят следващите седмици на август и септември критични за газовия конфликт между Кипър и Турция.

Изпращането на „Оруч Рейс” към морската зона около Кипър е поредният ход на Турция в „играта на нерви”. Предстоящото му проучване ще бъде ново нейно нарушение на морската територия на Кипър, макар че Анкара го представя като защита на нейните и на кипърските турци законни права и интереси в региона. Това е и още една демонстрация на силата и решимостта на Турция да действа в района по свои правила, без да се съобразява с международното морско право и наложените през юли санкции от Европейския съюз.

Решението за започване на мисията на „Оруч Рейс” е още по-провокативно, тъй като идва в момент, който е критичен за решаването на Кипърския въпрос. Късно вечерта в понеделник бе потвърдено, че специалният пратеник на генералния секретар на ООН за Кипър Джейн Хол Лют идва на острова в началото на септември. Надеждата е дипломатическата й совалка между лидерите на двете кипърски общности и трите страни-гаранти Великобритания, Гърция и Турция да доведе до финализиране на условията за възобновяване на прекъснатите преди повече от 2 години преговори.

Досега край Кипър работят два сондажни и един изследователски кораб на Турция.  Сондажната платформа „Фатих”, която навлезе в западната част на изключителната икономическа зона на Кипър в началото на месец май, остава там до 3 септември, според обявения график. До 30 септември се очаква да приключи работата си вторият турски кораб „Явуз”, който пробива край източния бряг на острова, по незаконен лиценз, издаден от признатата само от Анкара Севернокипърска турска република. САЩ смятат за незаконна дейността му и настоятелно призовават Турция да я прекрати незабавно и да отстрани „Явуз” от териториалните води на Република Кипър, заяви говорителят на Държавния департамент на САЩ в отговор на въпрос на Кипърската информационна агенция, съобщи тя днес.

Въпреки че краят на двете сондажни мисии се вижда, натискът и напрежението могат да ескалират. Никозия се опасява, че след завършването им Анкара ще изпрати двата сондажни кораба за нови проучвания в лицензирани части на изключителната икономическа зона на Кипър. В момента двете платформи са в близост до морски блокове на Кипър.

Турция претендира, че 44% от офшорната зона на Кипър, в западната и южната й част, попадат в нейния континентален шелф, а значителна част от южната и източната ѝ зона са морска територия на непризнатата Севернокипърска турска република в окупираните територии.

Нарастващият газов конфликт обаче не е само за стремежа на Анкара да анексира тези морски територии. Природният газ край Кипър е геополитическото оръжие на Турция за реализация на стратегията й за контрол върху цялото Източно Средиземноморие, на амбицията й да се утвърди като регионален енергиен лидер в него. Заради конфликтите си с всички свои съседи Турция сега не участва в източносредиземноморското енергийно сътрудничество, което се развива успешно между Кипър, Израел, Египет и Гърция и се подкрепя активно от САЩ.

Затова и сериозни провокации от Турция се очакват заради одобреното от Кипър в края на юли разширяване на енергийната му програма. То включва 9 нови проучвателни и потвърдителни газови сондажи в офшорната му зона в следващите 2 години, които ще бъдат извършени от водещи международни компании - американската „Ексън Мобил”, френската „Тотал” и италианската „Ени”. До момента Кипър има три открити газови находища.

В резултат на намесата на Анкара в Източното Средиземноморие и въпреки нежеланието на Кипър, газовият въпрос вече е част и от процеса за решаване на Кипърския въпрос. Според Кипър тази тема не подлежи на преговори, защото е въпрос на суверенни права на суверенна държава. Но обсъждането й в политическия дневен ред вече е факт, след като президентът на Кипър Никос Анастасиадис трябваше да обясни на лидера на кипърските турци Мустафа Акънджъ по време на срещата им на 9 август защо не може да бъде прието предложението на кипърско-турската страна за създаването на съвместен комитет за управление на въглеводородите край острова.

В Кипър все повече се коментира „прозорецът на възможностите“ за политически ходове по Кипърския въпрос, рамкиран от енергийното развитие - след приключването на двата сондажа на „Фатих” и „Явуз” и преди да започнат новите сондажи на Кипър. В началото на септември са консултациите на Джейн Хол Лют, в края на месеца лидерите на двете кипърски общности Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ ще се срещнат с генералния секретар на ООН Антонио Гутериш в Ню Йорк. Ако всичко върви добре, ще се пристъпи към подготовка на неформална петстранна среща с участието на двамата кипърски лидери и трите страни-гаранти, която може да се проведе през октомври.