Как Държавният куклен театър в Стара Загора прочете „1984“ на Оруел

Как се вкарва роман в театрален сценарий

„Това е предизвикателство за мен, тъй като повечето хора ме използват във веселата ми част, светлата ми натура, красивия глас, шегите и позитивизма“, сподели Милица Гладнишка в предаването „Изотопия“, като допълни, че от малка обича „мрака, страшните истории, научната фантастика, антиутопиите“.

Режисьорът Веселка Кунчева мотивира избора си Милица Гладнишка да бъде Големият брат с това, че за нея този образ няма пол. „Ако взема мъж, тогава категорично тоталитарността някак си се идентифицира с мъжа, а по този начин аз премахвам това нещо.“

Големият брат е многопосочен образ

Според Милица Гладнишка диапазонът на изразни похвати на Големия брат е огромен и шизофреничен – от властния тон на ръководене до почти феерично състояние на духа.

„Пея нежно като елф, а в следващия момент ги измъчвам с ток и ги карам, принуждавам ги на фона на моите крясъци да воюват, да убиват ближния, да стават едни машини за убиване. Затова амплитудата ми на говорене е страшно голяма: от шепот и нежно пеене през жестоки, неистови крясъци, което въздейства на публиката, но действително палитрата е много богата.“

„Когато прочетох книгата казах, че не съм сигурна дали ще мога да поема тази роля, защото краят на книгата не оставя никаква надежда – човешкият дух на главния герой е смазан тотално“, разказа още Милица Гладнишка, която обаче открива мотивация в енергията на протеста и историческата логика, доказваща сриването на тоталитарните режими, дори на най-продължителните.

Живеем в състояние на скрит тоталитаризъм 

В момента живеем във време без точно е ясно изразен тоталитаризъм, но трябва да си даваме сметка за по-фината обработка, смята Милица Гладнишка. 

„Има скрит тоталитаризъм, който се проявява чрез много изкушения, "лакомства" – това са социалните мрежи, те са отдушник на енергията, на гнева. Това са телевизионните шоу програми, лотарията, графика, в който работиш. Нямаш много време да мислиш, гледаш да идеш десет дни на море, или пет, или да си купиш… Това действа фино на психиката и така поколения наред седят в една забрава, забрава… Стават все по-неграмотни. Колкото е по-неграмотен човек, толкова му е по-тесен кръгозорът, може би започва да става и по-страхлив. Това е по-голямата опасност.“

Отдавна сме в света на Оруел

Според Веселка Кунчева  отдавна живеем в света на Оруел и това не е утопия, а абсолютна реалност.

„Всяко нещо, което той е описал, е нашата реалност, за огромно съжаление. Това не е очевидно. Големият брат е прикрит точно зад такива неща, има много лица. Това беше едно от решенията – затова тя е като шизофрения, защото веднъж е гласът на медията, веднъж е гласът на лотарията, веднъж е този изрод, който ги командва, след това – човекът, който ужким ти казва, че те обича и го прави за твое добро – за твое добро взима данните ти, за твое добро ти казва кога да си лягаш, кога да пушиш, дали да пушиш, дали да ядеш това. Този контрол е отвсякъде. Това е светът, в който ние живеем.“

Изкуството и образованието са много силни средства за борба, с които може да се направи по-образована, по-мислеща и по-свободна маса, вярва Милица Гладнишка. По думите й това е главното при растежа на една цивилизация в духовен план и всъщност прави големите революции без оръжие.