Психическият тормоз - най-често срещаното насилие за половината десетокласници

Този етап ще продължиот ноември до февруари догодина. Една от целите на програмата е да обучи десетокласници как да организират вътрешни кампании в училище като противодействие срещу насилието.

Първият етап е започнал с пилотно участие на две столични училища – 137 училище „Ангел Кънчев“ и 97 училище „Братя Миладинови“. Проведено е било и национално проучване сред учениците за насилието в училище, на улицата и у дома, разказаха пред "Хоризонт" Елисавета Таракджи, която е обучител и Латинка Дучева, мениджър комуникации в сдружението. 

Има нагласа да се сигнализира за насилие

Проучването е очертало равностойни тенденции с негативен и позитивен характер.

„Например повечето анкетирани биха споделили, ако нещо им се случи, което ги притеснява. Също така биха реагирали, ако някой на тях им сподели, че се случва. Което е една активна позиция и дава възможност да реагираме навреме, а не да чакаме да се случи нещо крайно, страшно и неприятно.“

Като негативна тенденция от проучването се налага изводът, че все още е силно усещането за обвинение към пострадалия, че явно е предизвикал случилото се, коментираха Елисавета Таракджи и Латинка Дучева.

Децата акцентират върху психическото насилие

Много по-често учениците в гимназиален етап идентифицират и споделят случаи, свързани с психическо и емоционално насилие, отколкото с физическо. 50.3% от десетокласниците посочват психическото насилие като най-честата форма на тормоз в училище, за физическо насилие говорят 29 на сто от запитаните.

"Живеем във време на криза на доверие и може би това, което буди негативни прояви при децата и младежите, е липсата на доверителни връзки с възрастните", поясни  психологът в 137-мо училище Гергана Крумова. Административните санкции не решават проблема с неприемливото поведение, категорична е тя. Според психолога подкрепата е по-добрият инструмент.  

Ясно се откроява ролята на стереотипите

„Те формират отношението си към своите връстници през стереотипи, които често пъти не са факт в човешката действителност. В проучването, което проведохме, много често излизаше като водещ акцент, че жертвите или пострадалите от насилие често са слаби характери, разпознавани са като такива – отговорността отново отива върху пострадалия, или че агресивните хора за момент са загубили самоконтрол. Липсва осъзнаване на тази част, която е свързана с умисъла, с предварителното планиране на определен тип поведение“, подчертават Елисавета Таракджи и Латинка Дучева.

68.8% посочват, че усещат чувствителна разлика в очакванията на обществото какво трябва да бъде поведението на едно момиче и на едно момче.